Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
— Но няма да откажеш.
— И защо?
— Тъй като имаме благословията на църквата, сгодени сме от години и не си направила нищо, за да разрушиш годежа.
— Но…
— Ще замъкна пред олтара завързана, ако се налага!
— Няма да го направиш!
— Ще го направя.
— Защото кралят така е наредил?
— Защото аз така реших, миледи.
— Разбира се, налага се. Ако искаш да останеш граф.
Усмихна се много бавно и извивката на устните му определено не издаваше нищо добро.
— Даниел, прекалено много неща не можеш да забравиш или простиш! Но, миледи, аз също имам памет! Номерцата ти навремето минаваха. Направи обаче нещо подобно сега и наистина ще има война.
Кръвта й кипна отново и тя опита да убеди сама себе си, че това се дължи на предизвикателството — как смееше да мисли, че може да се разпорежда с нея така леко? Огньовете обаче не се дължаха нито на предизвикателството, нито на възмущението. А на възможността да го наблюдава. Беше все така изумителен и неустоим. Даниел беше като омагьосана, копнееше да протегне длан и да докосне мускулестата ръка с бронзов загар и волевото лице. Ноктите му бяха дълбоко изрязани и чисти, пръстите — силни и дълги. Опита да си представи какво ли би било да усети тези ръце върху себе си и какво ли означава бракът. Светът се завъртя отново.
Нещо в нея обаче копнееше и за това, което Ейдриън не можеше да й даде. Това, което бе дал на Джоана и бе погребал с нея. Не желаеше силата, спокойствието и душата й да бъдат взети от мъж, който след това ще замине да служи отново на вечно воюващия си крал, за да се върне пак с претенции. Особено ако този мъж е Ейдриън. Не искаше да изпита ускоряването на пулса и мъките на ревността. Тя не беше притежание, което той можеше да използва, когато му скимне, а след това да я забрави, сякаш не е нищо повече от поставена върху полица скъпа вещ.
— Не желая да се омъжвам… за когото и да било!
— Колко странно! Из цяла Европа се носи слух, че се интересуваш от Симон, граф Монтжоа.
— Симон ми е далечен братовчед и добър приятел. Казах ти, не искам да се омъжвам.
— В такъв случай, миледи, страхувам се — тонът му й се стори уморен, — че ти — и съответно Авил и Гаристън — сте прекалено богата плячка за две воюващи нации.
— Ако двамата с краля просто ме оставите да…
— Политиците няма да те оставят на мира, Даниел. А иначе имаш право. Аз получих графската титла и бях направен господар на Гленуд въз основа на уверението, че в крайна сметка двамата с теб ще се оженим. Аз съм син на горд и благороден, но обеднял шотландски земевладелец и той ме научи да се боря за това, което е мое. Затова никога не отстъпвам.
— Аз не съм твоя.
— Моя си вече от няколко години.
— Когато се сгодихме, ти каза, че си се съгласил единствено защото си ми задължен. Тъй като Едуард заплаши в противен случай да ме омъжи за сър Андерсън. Каза още, че нашият годеж ще ме защити и от други неща, които кралят вероятно има наум. Ти сам ми даде свободата. Ако сега възнамеряваш да…
Маклаклън се разсмя.
— Ех, миледи! Виждам защо не си направила опит да сложиш край на годежа. Сметнала си, че смъртта на Джоана ме е лишила от разсъдък и аз ще позволя това положение да продължи безкрайно!
— Ти не постави времеви ограничения!
— Предложих ти години свобода. И ти ги получи. Свободата ти сега обаче притеснява много добри и верни на Едуард англичани и гасконци, тъй като се носят непрестанно смущаващи слухове за предстоящ брак между теб и твоя благороден французин.
Горещината, която усети на бузите си, я смути. Беше се привързала към Симон, но не беше извършила нищо нередно. Ядоса се още повече, защото червенината щеше да го убеди в несъществуващата й вина.
Бавно пое въздух, за да се въоръжи с търпение и да бъде в състояние да говори с достойнство.
— Ейдриън, ти сам няма да пожелаеш да се ожениш за мен, тъй като не мога да ти дам всички обещания, които би искал от една съпруга.
— Даниел, човек може да направи невероятно много неща, когато се налага.
— Непосредствено преди да умре майка ми, владетелю Маклаклън, ме помоли да обичам и почитам нейния крал. Аз й го обещах.
— Филип е мъртъв — заяви безцеремонно младият мъж, — а майка ти беше с английския крал, когато той ти стана кръстник. Тя се съгласи един ден Едуард да ти е настойник, следователно повери на него бъдещето ти. А сега той го поверява на мен.
— Майка ми вероятно не е имала избор. Както и да е, сър, аз дадох обет. Не желая да вредя на Едуард и не съм направила нищо лошо нито за него, нито за каузата му, кълна се. Но знай, че съм дала обет и няма да воювам срещу династията Валоа. Не мисли, че ще го наруша заради теб.