Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
Даниел се прилепи към шията й, защото тя буквално полетя из полето. Конниците я видяха и се насочиха към нея. В последния момент обаче забеляза, че от хълма се спуска втора група воини, която следва първата по петите.
Сръга здраво Звезда. Земята трепереше и трещеше под копитата й. Зад гърба си чуваше викове и оглушителен трясък от стомана — очевидно нейните хора бяха побързали да препречат пътя на нападателите. Тогава се огледа, но не видя никъде Симон.
Сърцето й като че ли спря. Дръпна юздите и обърна кобилата, за да го потърси. Страхуваше се, че е ранен и сега лежи някъде, а може би умира. Рицарите и тежковъоръжените конници се биеха на около триста метра зад нея.
„Някой го е настигнал!“ — помисли си Даниел и сърцето й се сви от страх. Напомни си, че е смел и добре трениран рицар и най-вероятно би се справил с когото и да било.
Тогава установи, че част от ездачите са забелязали спирането й. Ставаше наистина опасно. Спусна се отново към гората, но видя, че трима се отделят от битката, за да я последват.
Реши, че няма да позволи да бъде хваната от тези отрепки особено когато толкова добри хора се биеха, за да й спасят живота. Носеше се по горската пътека, без да обръща внимание на шибащите я клони. Пътеката обаче се стесняваше. Забави темпо. Почти не смееше да диша.
Вече я настигаха. Остана неподвижна. Сърцето й биеше лудо.
Ослуша се.
Някой се приближаваше отляво, друг — отдясно. Ако не мърдаше и не вдигаше шум, щяха да я отминат, без да я забележат в полумрака.
И тогава Звезда кихна. Звукът й се стори като експлозия.
Отчаяна, младата жена се плъзна от гърба на животното и се втурна към гъсталака. Бяга, докато остана без дъх. Тогава спря с усещането, че дробовете й горят.
Двамата конници се бяха срещнали, но очевидно не я преследваха заедно. Изуми се, когато чу викове, сумтене и трясък на стомана. Някой явно я защитаваше и й даваше време да се шмугне по-дълбоко в гората.
Тръгна отново по пътеката със съзнанието, че няма да може да бяга още дълго. Внезапно се озова на някаква полянка, сред която се издигаше къщичка. Сърцето й думкаше в гърдите. Постройката бе порутена, тъмна и празна. Вратата се полюляваше на пантите.
Погледна назад. Чу шумолене. Ослуша се. Шумоленето продължаваше.
Хукна към къщичката.
Вътре бе тъмно като в рог. Облегна се на стената и примигна, за да привикне към тъмнината. Огнището отдавна беше изстинало, а леглото — прогнило. Направи предпазливо една стъпка и спря. Сърцето й се разтупка отново, когато чу изцъркване на мишка. Преглътна с усилие. В този момент дъхът й секна и тя се хвърли на земята.
Вътре имаше някой. Някой, който бе влязъл предпазливо и безшумно.
Колко ли щеше да мине, преди да я открие?
Носеше малък ловджийски нож в тънка ножница на прасеца. Напипа го. Не беше кой знае каква защита срещу въоръжен рицар, защото трябваше да бъде съвсем близо, за да го използва.
А и можеха да й го отнемат много лесно.
Както лежеше на пода, забеляза земеделските сечива, подредени край стената. Имаше лопата, брадва, коса. С последната нямаше да успее да направи нищо, тъй като беше прекалено дълга за това тясно пространство, но брадвата беше обещаваща. От доста време вече не бе хващала оръжие, обаче сега наистина се намираше в опасност.
Чуваше дишане. И бавните тежки удари на нечие сърце. Преследвачът съвсем се беше приближил.
Само след секунди щеше да се натъкне на нея.
Даниел се пресегна към брадвата, обви пръсти около дръжката. И зачака. Стъпките се чуха иззад ъгъла. Имаше само един шанс.
Скочи, извика и се хвърли напред.
В мрака успя да види само някаква висока фигура. Той беше пъргав и ловък, тъй като светкавично избегна смъртоносния удар. Блесна острието на меч и се стовари върху брадвата със сила, която я изби от ръцете й. В първия миг, изумена, младата жена не успя да помръдне, но след това, без да губи повече време, скочи на леглото, приземи се отсреща и буквално полетя към вратата. Озова се отново сред зелената прохлада на горичката. И тогава го усети зад гърба си. Пръстите му се вкопчиха в рамото й.
Тя изпищя и побягна, но пръстите здраво държаха туниката й. Даниел изгуби равновесие и падна. Заровила лице в гъстата трева, измъкна пъргаво малкия нож от калъфа. Беше готова.
Извика и насочи ножа към гърлото на мъжа, като се молеше да улучи където трябва. Но така и не го достигна — ръката в ръкавица пресрещна удара, а хватката на пръстите заплашваше да строши китката й.
Ножът се изплъзна от дланта й. Чак тогава двамата се взряха един в друг.
Носеше ризница, а върху нея туника с избродиран герб.
Лъв и три леопарда.