Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
— Миледи, изглежда вниманието ви отлетя нанякъде. Пея най-упадъчните стихове, които може да си представи човек, а на вас дори не ви мигва окото! — обяви Симон.
Младата жена се усмихна и се облегна на каменната ограда.
— Упадъчни стихове? Колко жалко, Симон!
Той беше очарователен и й доставяше истинско удоволствие да флиртува с него. Непрекъснато се питаше какво ли е човек да бъде свободен… и влюбен. Истински влюбен.
Монтжоа остави лютнята и се отпусна до нея.
— Оплаквам факта — прошепна той, — че стиховете са единственото упадъчно нещо в мен!
— Симон…
— Обичам те, Даниел, — заяви той, вдигна ръката й и целуна леко опакото на дланта й.
„Започва се“ — помисли си графинята, но за случилото се можеше да вини само себе си, тъй като компанията на братовчед й й бе доставяла голямо удоволствие. Беше се привързала дълбоко към него — Симон пробуждаше както смеха, така и емоциите й. Но той искаше повече. Включително и Авил. Понякога й се струваше, че всъщност е доволна, задето е сгодена. Този факт я предпазваше от друго обвързване и това бе чудесно, защото й харесваше да управлява самостоятелно, а съпрузите обичаха да господстват над своите имения и съпруги.
— Даниел — продължи шепнешком младият мъж и се огледа, макар че бяха сами в градината, — с граф Арманяк предизвикахме бунтове чак до Лангедок дълбоко в Гаскония.
Младата жена притисна показалец към устните му.
— Не ми говори такива работи!
Той хвана отново ръката й.
— Даниел! Знаеш, че любовта и лоялността ми принадлежат на крал Жан и на французите.
— Знам също, че Едуард е силен и ти трябва да мълчиш.
— Наблизо няма никой. А аз ти имам пълно доверие. Не бих се поколебал да поверя дори живота си в твои ръце.
— Симон…
— Чуй ме! Обичам те, и то още от деня, в който се запознахме. Годежът ти е пълна подигравка. Крал Жан може да получи подкрепата на църквата и да го анулира.
— На какво основание?
— Аз не знам, но, повярвай ми, адвокатите и духовниците ще намерят нужното основание.
— Симон, това е опасно!
— Кажи само, че няма да ме предадеш!
— Никога няма да те предам!
В същия момент дочу стъпки.
— Даниел, моля те! Трябва да поговорим.
— Опасно е. Прекалено много рискуваш…
— Бих рискувал и живота си! Моля те! Умолявам те! Нека утре отидем на лов. Тогава ще можем да пришпорим конете напред и да останем малко насаме.
— Симон… — започна графинята, но Джайлс Рийвс избра точно този момент, за да се появи, както винаги със строг поглед и блестящо на слънцето голо теме.
— А, миледи! Ето ви.
„Сякаш не е знаел!“ — помисли си донякъде развеселено тя.
— О, Джайлс, трябвам ли ти за нещо?
— Да, миледи. Счетоводителят не е сигурен какво възнаграждение сме обещали на мечкаря, който снощи ни забавлява. Според него той иска да ни ограби и затова се налага вие да разрешите въпроса.
— Добре!
Даниел тутакси се изправи. Симон също стана, пое дланта й в ръката си, поклони се и я целуна. Рийвс като че ли щеше да се пръсне всеки момент, макар че в кавалерското отношение на Симон нямаше нищо нередно. Той беше член на Ордена на звездата на крал Жан, френския еквивалент на английския Орден на жартиерата.
— Отивам да пояздя днес следобед, миледи — обяви Монтжоа. — Но очаквам с нетърпение да приема поканата ви за утре сутрин.
— Покана ли, сър? — осведоми се подозрително Джайлс.
— За лов — чу се да обяснява припряно графинята. — В гората отвъд реката има много дивеч. Симон тъкмо ми казваше, че било пълно с елени.
Рийвс се намръщи.
— Уловът наистина е богат, миледи! Но вие сте наясно, че проклетият граф Арманяк нахлува все по-навътре и по-навътре! Хората вече изпадат в ужас. Така че малката ловна група може да се стори някому лесна плячка.
— Ех, Джайлс! Кой би се осмелил да ми създава неприятности? Никой не би ми навредил, нито англичанин, нито французин, тъй като съм роднина на династията Валоа. — Докосна с усмивка бузата му. — Симон, до утре.
Монтжоа се поклони и я остави в компанията на Джайлс.
— Този човек ще създаде неприятности — обяви шотландецът.
— Джайлс! Той е истински рицар, член на Ордена на звездата!
— Французите имитират всячески негово английско величество Едуард — заяви с презрение възрастният мъж.
Даниел се усмихна.
— Джайлс, французите пък отвръщат, че Орденът на жартиерата носи това име само защото любовницата на Едуард, графиня Солсбъри, си губи жартиерите, докато танцува. Е? Явно злото спохожда онзи, който мисли за него!