Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
Маклаклън въздъхна, почти изчерпал търпението си.
— Крал Едуард беше първи братовчед на Филип, значи е по-близък роднина на сина му.
— В такъв случай би трябвало да уважава позицията на крал Жан.
— А ти би трябвало да си спомниш, че тези земи не принадлежат на крал Едуард в резултат на завоевания, а на наследство, което му е донесено преди почти две столетия чрез Елинор от Аквитания. Освен това, Даниел, ти даде още един обет. Пред мен. Да се оженим. Може ли изобщо да се вярва на думата ти? Или правиш всичко възможно, за да удържиш едно обещание и да нарушиш друго?
— Не опитвам да наруша никакво обещание!
— Значи ще се оженим тази нощ.
— Не съм готова да го направя!
— Тогава се подготви.
— Ейдриън, дяволите да те вземат! Станал си още по-арогантен, ако това изобщо е възможно!
— Само по-категоричен.
Графинята извика ядно, изумена и смутена от сълзите в очите си. Обърна се с гръб и се стресна така, че чак дъхът й секна, когато усети дланите му върху раменете си, тъй като не го бе чула да изминава разстоянието помежду им. Притесни се още повече, тъй като чу гласа му, дрезгав и дълбок, а топлият му дъх докосна ухото й.
— Даниел, съжалявам, че вестта те свари така неподготвена. Но ти със сигурност си знаела в сърцето си, че този ден ще дойде и че не мога да стоя вечно надалеч.
— Колко добре си се преструвал!
Трепереше и опитваше да си наложи да спре. Последните пет години сякаш се бяха заличили. Спомни си вечните им словесни битки, угасналия му поглед при вида на Джоана, нежността, която й бе предложил тогава, и как го бе докосвала, когато самият той бе на косъм от смъртта.
Не искаше да си припомня тези неща. Не искаше вълнението, което й причиняваше близостта му, не искаше да усеща плашещия огън, който той палеше с такава лекота у нея.
— По дяволите, Даниел! Не съм дошъл с намерението да ти причинявам болка…
— Тогава отложи венчавката! — извика умолително тя и се извъртя, за да застане с лице към него. — Дай ми време!
Ейдриън се взря продължително в очите й. Младата жена не смееше да диша. Все пак се надяваше, че той ще се съгласи. И тогава Маклаклън поклати бавно глава.
— Не мога да я отложа, Даниел.
Усети, че се смразява, тъй като въпросът очевидно бе приключен.
— Тогава…
— Какво? — Ейдриън присви очи.
— Ще ти дам обета си. Ще го направя ангелски, сър, без никакъв протест. Ако ми дадеш време… след това.
— Време след това ли? — повдигна вежди младият мъж.
Тя кимна, вбесена, че й е толкова трудно да говори, а той продължава да я измъчва. Караше я да изрече точните думи, след като със сигурност вече я бе разбрал.
— Никога… — започна Даниел и отново спря. Искаше да се държи достойно, но не можеше да откъсне очите си от неговите, затова сведе ресници. — Идеята за брак… — Пое си дълбоко въздух и опита отново. — За интимност… не ми е особено близка… Разбра ли… ме?
— О, определено.
Прииска й се да го срита. Смущението й очевидно го забавляваше. Явно нямаше да отстъпи.
— Дяволите да те… — извика яростно графинята, но натискът върху раменете й се увеличи.
Маклаклън вдигна брадичката й, за да я принуди да срещне погледа му.
— Добре, Даниел. Венчавката ще се състои тази нощ. Но ще ти дам време. Не обещавам колко, тъй като не съм сигурен колко мога да издържа.
В гласа му усети предупреждение. Но нямаше значение. Беше извоювала отстъпка и сега вече всяка минута й се струваше безценна.
Ейдриън действително познаваше Авил добре, въпреки че междувременно Даниел бе направила някои промени в нея.
Рем го заведе в една просторна стая, близо до господарските покои в края на коридора. Информираха го, че някога била детска. Младият мъж обаче беше сигурен, че оттогава в нея са отсядали множество гости. Беше интересно мебелирана, но нямаше почти никакви вещи на графинята, с изключение на колекцията от книги върху малката, украсена с дърворезба полица край леглото. Засега това щеше да бъде неговата стая. Сандъците с багажа бяха наредени покрай стената, пелерината му бе окачена, ризницата, рицарските ръкавици и шлемът лежаха на масата.
Ейдриън се настани пред буйния огън, доволен, че има възможност да пийне вино и да си отпочине. Беше яздил като луд насам и още го побиваха тръпки само при мисълта какво щеше да стане, ако бе пристигнал малко по-късно. Загубата на Авил щеше да бъде стратегическа и политическа катастрофа.
А загубата на Даниел…
Сви пръсти в юмрук и ги отпусна, опитвайки да освободи напрежението. Красивото момиче се бе превърнало в изкусителна и изумителна жена. Беше по-независима от всякога и бодлива като дива роза, но и страстна, горда и смела.