Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
— Даниел, точно за това става дума. Крепостта е защитена. Затова и трябва да останеш вътре в нея!
— Аз ще бъда в компанията на обучени рицари…
— И на Симон! — изсъска Монтейн.
— Дълбоко съм покрусена, че ми имаш толкова малко вяра!
— Ти си милосърдна, справедлива и мъдра. Родителите ти щяха да бъдат горди…
— Благодаря!
— Но просто не си даваш сметка…
— За какво?
— Че Авил е невероятна плячка.
— Монтейн, нали не…
— Моля те, изслушай ме! Знаеш какво движи света. Дори да беше полуизгнила свадлива осемдесетгодишна старица, мъжете пак щяха да искат ръката ти заради твоите богатства.
— Аз съм сгодена, не забравяй!
Вярната компаньонка изсумтя презрително.
— Не съм забравила. Въпросът е ти дали си го спомняш? А домогващите се към земите ти мъже могат да намерят начин да сложат край на годежа. Трябва да бъдеш много внимателна.
— Просто отивам на лов с един добър приятел, с когото ще съм в безопасност.
Монтейн се обърна тъжно. Тялото й потрепери.
— Костите чак ме болят от страшни предчувствия!
В отговор графинята се усмихна до уши. Но когато остана сама, осъзна, че също трепери, затова наметна топла дреха, приближи се до огъня и сложи няколко цепеници. Пламъците лумнаха, Треперенето обаче остана.
Не взеха ловни птици със себе си, тъй като бяха въоръжени с лъкове и стрели и възнамеряваха да преследват елен или мечка. Денят беше хубав като предишния и яркото слънце препускаше по ведрото синьо небе. Групата се състоеше от десет човека, тъй като Джайлс предупреди, че може да попаднат в опасна ситуация.
Докато препускаше из полята, Даниел не усети никаква заплаха. Звезда, която вече беше почти двайсетгодишна, си оставаше прекрасен кон, все така пъргав и подвижен. Тежкият боен жребец на Симон беше по-бавен, а графинята винаги бе обичала надбягванията… и победите. Скоро двамата се отделиха и спряха при една закътана поляна, от която целият свят изглеждаше зелен.
— Прекрасно е, нали?
Симон обаче не беше особено щастлив, че му е било необходимо толкова време, за да я настигне, и не споделяше ведрото й настроение.
— Даниел, трябва да поговорим!
— Да, Симон, нека поговорим. Тревожа се! Знаеш, че съм много привързана към теб. Но…
— Чуй ме, миледи. Жан е добър крал и добър човек. Тук го обичат много. Едуард е предателско копеле, което все протяга ръце към Франция!
— Към собствените си земи! — промълви младата жена и сама се изненада, че защитава англичанина.
— Жан ще се погрижи Едуард да бъде прогонен. Ах, миледи! Не се полъгвай. Френският крал те обича така, както неговият баща обичаше майка ти. Той ти е роднина. Разкъсай веригите, които те привързват към недостойния неприятел! — Гласът му дрезгавееше и потрепваше. — Имай предвид, миледи, че никой мъж не те обича повече от мен!
Сърцето й като че ли заседна в гърлото — толкова буйно и страстно бе изрекъл тези думи. Симон наистина беше очарователен, искрен, любезен.
Даниел затвори очи. Страхуваше се, но не за себе си. Страхуваше се, че отново идва война и че ще умрат още хора.
— Симон! Аз познавам крал Едуард. Не подценявай нито силата му, нито решимостта му.
— Даваш ли си сметка, че си част от неговата сила? Авил обаче е твой, тези хора са твои! Накъдето те поведе сърцето, Авил ще те последва!
— Симон…
— Даниел, аз не търся нищо от теб. Аз съм богат човек, с титли. Ще те обичам през целия си живот.
— Симон, ти си ми скъп. Възхищавам ти се, приятно ми е в твоята компания, ти си ми най-добрият приятел. Но трябва да мисля…
— Мисли със сърцето си! И запомни следното — никога не бих ти сторил нищо лошо, но времето намалява…
— Даниел!
Стресната, тя изви Звезда навреме, за да види препускащия към нея Дейлин.
— Приближават въоръжени конници и се насочват право към нас. Миледи, веднага препуснете към Авил с всичка сила, сякаш от това зависи животът ви!
— Ездачи? Откъде? — Графинята побърза да насочи кобилата към края на горичката.
И тогава видя какво имаше предвид Дейлин.
От хълма се спускаха десетина конници. Земята като че ли потреперваше под тях. Носеха обикновени туники и мантии върху доспехите си. Нямаха гербове, нито знамена.
— Даниел, умолявам те! — извика Дейлин. — Ти непременно трябва да се спасиш!
— Аз ще яздя с миледи и ще я защитавам с живота си! — възкликна Симон. — Даниел, хайде!
Младата жена се колебаеше. Ако тръгнеше сега, щеше да остави хората си, които не бяха и наполовина така добре въоръжени, да се изправят пред странните конници.
— Върви! — изкрещя Симон и удари рязко Звезда по хълбока, с което я накара да се вдигне на задните си крака и да се спусне диво напред.