Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
Хари гледаше виното в чашата си.
— Да, ето още един бивш войник, който се развлича с невинни млади дами — промърмори той.
— Мислиш ли, че се занимава с предизвикателства? Някои мъже се развличат, като се дуелират например — отговори му Питър.
— Не зная, възможно е. Неговата цел по-скоро беше да ми попречи да се оженя за Аугуста, отколкото да ме предизвика на дуел. Той искаше просто да я дискредитира в моите очи.
— А може би той я е искал за себе си.
— Сали ми каза, че той не обръщал никакво внимание на Аугуста до обявяването на годежа ми с нея.
— Ти май спомена, че някои мъже се забавляват, като предизвикват други на дуел — Припомни му Питър.
— Много добре, Шелдрейк. Благодаря ти за информацията. Сега обаче имам за теб по-интересна задача.
— Каква? Пак ли се отнася за този негодник?
— Може би той е бил член на „Сабя“ — стария войнишки клуб. Спомняш ли си?
— Но той изгоря преди две години.
— Точно така. Нуждая се от списък с имената на членовете — каза Хари и му подаде листа, изписан с кръвта на Ричард.
— Ех, Грейстоун — въздъхна Питър и го пое от ръката на приятеля си, — ти никога няма да престанеш да ме удивляваш. Как попадна на това нещо?
— Ако Краули не го беше взел, може би то щеше да бъде наше още преди две години.
— Краули?! Този надут идиот?
— За жалост, да — Хари се наклони към Питър и те заговориха шепнешком.
Бетси тъкмо окачваше рубинената огърлица около врата на Аугуста, когато на вратата тревожно се почука. Тя отиде да отвори и се намръщи, като видя на прага младата камериерка, която изглеждаше притеснена.
— Какво има, Моли? — попита властно Бетси. — Безпокоиш графинята. Тъкмо привършвахме с тоалета. След минута тя ще слезе да посрещне гостите си.
— Съжалявам, че я безпокоя, но става дума за госпожица Флеминг. Графинята ме помоли да й помогна с тоалета. Госпожицата обаче не иска никаква помощ. Много е притеснена.
— Какво се е случило, Моли? — Аугуста стана от стола си пред огледалото.
— Госпожица Флеминг не иска да облече роклята, която вие наредихте, мадам. Казва, че цветът не е подходящ.
— Ще поговоря с нея. Бетси, ела с мен. Моли, виж дали някой друг се нуждае от помощ.
— Да, мадам — Моли хукна надолу по стълбите.
— Хайде, Бетси — Аугуста тръбна с енергични крачки по коридора. Златистата й рокля се развяваше, а сатенените пантофки проблясваха изпод нея.
Бетси подтичваше след господарката си. Двете стигнаха до крилото, където се намираше стаята на Клариса. В коридора се сблъскаха с едро, плещесто момче, облечено в ливрея.
— Извинете, госпожо — младият човек се стресна и едва не събори графинята.
— Кой си ти? Досега не съм те виждала тук.
— Казвам се Роби. Дойдох преди два дни, наеха ме за приема като лакей.
— А, добре тогава, бързай. В кухнята се нуждаят от помощ.
— Добре, госпожо.
Най-сетне Аугуста спря пред вратата на Клариса и почука.
— Клариса? Какво правиш вътре? Отвори веднага вратата! Нямаме време.
Вратата се отвори и Клариса се показа на прага, облечена по халат. Прошарената й коса беше прибрана в муселинена шапчица.
— Няма да слизам долу.
— Глупости. Трябва да дойдеш. Тази вечер ще те представя на чичо си. Нали ти обещах?
— Не мога.
— Заради роклите ли? Когато пристигнаха днес следобед, не бях много сигурна, че ще харесаш цветовете.
— Но те не са същите.
— Я дай да видя — Аугуста отвори гардероба. Вместо сивите и кафяви рокли, които Клариса обикновено обличаше, там бяха наредени нови рокли в различни цветове.
— Точно както ги поръчах — каза Аугуста.
— Вие сте ги поръчали? Мадам, аз позволих да подмените гардероба ми, като вземете предвид поста ми на гувернантка в тази къща. Но поръчах на шивачката роклите да бъдат в по-тъмни и приглушени тонове.
— Но цветовете не са крещящи. Ето например тази с цвят на аметист. Ще ти отива, повярвай ми. Хайде, бързо я обличай. Бетси ще ти помогне.
— Не, не мога да я облека. Много е светла за мен.
Аугуста я погледна строго.
— Трябва да запомните някои неща, госпожице Флеминг. Първо, вие сте член на нашето семейство и графът ще бъде много разочарован, ако не дойдете. Надявам се, че няма да направите това.
— О, Господи!
— Второ, моят чичо, на когото искам да ви представя, живее в Лондон и има вкус към добре облечените и изискани жени. Разбирате какво искам да кажа.
Тя знаеше, че сър Томас щеше да обърне внимание не на дрехите на Клариса, а на ума й. Но Аугуста искаше тя да направи добро впечатление на всички. И още нещо — беше намислила да обвърже не само интелектуално и професионално чичо си с роднината на Хари.