Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
Аугуста се изправи. Халатът й се разтвори и Хари видя, че бе облечена в прозрачна муселинена нощница, през която се виждаха гърдите й. Той погледна по-надолу към тъмното хълмче, украсило като корона сгъвката между бедрата й. Почувствува как в него се надига възбудата.
— Идваш за стихотворението, нали? — попита жена му.
— То може да почака. Идвам за теб, Аугуста.
13.
Аугуста стана от леглото. Тялото й бе още топло и натежало от страстната любов на Хари. Тя запали свещ и я отнесе до тоалетната масичка. Графът се размърда:
— Аугуста? Какво правиш?
— Търся стихотворението на Ричард.
Тя отвори кутията, в която бяха огърлицата и един прегънат лист хартия.
— Почакай до утре сутринта — каза Хари, надигна се и подпря с ръка главата си.
— Не, искам всичко да приключи сега, в този миг — тя му подаде листа. — Ето, чети!
Той пое хартията от ръката й и сбърчи вежди.
— Сега не мога да кажа нищо. Трябва да поработя над него.
— Казах ти, че са глупости. Чисти измислици. Когато умираше, Ричард ме помоли да взема листа и да го запазя. Писал го е в агонията си. Може би е халюцинирал.
Хари погледна Аугуста. Тя тутакси млъкна, въздъхна, седна на ръба на леглото и се вторачи в кафявите петна върху листа. Знаеше думите наизуст:
Аугуста чакаше нетърпеливо, докато Хари препрочете стихотворението. Когато свърши, той я погледна замислено, напрегнато и студено.
— Показвала ли си го досега на някой друг?
— Няколко дни след смъртта на Ричард у чичо Томас дойде някакъв мъж. Той помоли да му покажа всичко, намерено до тялото на брат ми. Видя и стиха.
— И какво каза?
— Че това са глупости. Не прояви никакъв интерес. Важни за него бяха само документите. Тогава той започна да намеква, че Ричард е продавал информация на французите. Заедно с чичо Томас се разбраха да мълчат по този въпрос.
— Спомняш ли си името на мъжа?
— Краули. Мисля, че така се казваше.
— Краули? Да, разбира се. Този тъпак! Не се учудвам, че не е проявил никакъв интерес.
— Защо говориш така?
— Краули беше голям глупак.
— Беше? Защо беше?
— Той умря преди година. Беше голям идиот, нагърби се с непосилна за него задача, която му костваше живота.
Аугуста седна на кревата и подпря глава върху коленете си.
— Мислиш ли, че стихотворението е някакъв код? — тихо рече тя.
— Да. Така предполагам. Трябва да го проуча много сериозно — Хари грижливо сгъна листа.
— Ако е закодирано известие, значи Ричард е трябвало да го предаде на англичаните, а не на французите — продължи Аугуста.
— Това няма значение. Не ме интересува изобщо какво е правил брат ти преди две години. Аз никога няма да съдя теб заради неговите постъпки. Повярвай ми, моля те.
— Вярвам ти — тя поклати бавно глава. Наистина му вярваше.
— Студено ти е. Ела и се завий! — той изгаси светлината и я прегърна.
Сгушена в него, Аугуста усещаше как Хари лежи буден. И тя дълго не можа да заспи — мислеше за стихотворението и за брат си. Призори съпругът й се измъкна тихо от леглото. Аугуста погледна през прозореца. Съмваше се.
На сутринта Хари закуси набързо и изчезна в библиотеката, без да продума нито на Мередит, нито на жена си. Беше изцяло погълнат от мислите около разучаването на стихотворението. Но никой не му обърна внимание — бяха свикнали с тези му състояния.
— Татко много се променя, когато има работа. Не че се сърди на някой — обясни Мередит на Аугуста. Сивите й очи гледаха тревожно.
— Разбирам, ще го имам предвид.
— Гостите ще пристигнат след три дни, нали? — попита детето с въодушевление.
— Да. Госпожица Оплей ще дойде днес следобед да направи проба на новата ти рокля. Напомни на леля си, че трябва да съкрати часовете — и трите трябва да се видим с шивачката.
— Ще й кажа, Аугуста — момиченцето стана и тръгна към класната стая.
Графинята допи кафето си сама в столовата. Прочете няколко писма и вестниците, дошли със сутрешната поща. После извика иконома и решиха, че за приема трябва да се наемат допълнителни хора, за да помагат в кухнята и в сервирането.