Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Ясно — отговори Клариса, — чичо ви разбирал и от мода.
— Въпросът е там, че той цял живот е изучавал история. А всяка историческа личност, още повече жена, е имала свой стил. Помисли си само за Клеопатра.
— О, сега разбрах за какво става дума.
— Точно така. Роклите, които сме избрали, са в класическа линия. Моля те, Бетси, направи прическата й в гръцки стил.
— Ще я направя, госпожо.
— Ще ми помогнеш ли, Бетси? — попита Клариса.
— Разбира се, госпожице — прислужницата направи реверанс.
— Разчитам на теб. Облечете роклята с цвят на аметист. Сега трябва да бързам, графът ме чака.
Аугуста влезе в стаята си и връхлетя върху Хари, който се разхождаше нервно насам-натам, поглеждайки часовника си.
— По дяволите, къде се бавиш, Аугуста?
— Извини ме. Клариса имаше проблем с тоалета си за тази вечер — той изглеждаше превъзходно в строгия си официален костюм.
— Изобщо не ме интересува как е облечена Клариса.
— Имам нещо предвид, милорд. Къде е Мередит? Казах й да бъде тук след половин час, за да посрещнем гостите долу заедно.
— Мередит е малка за такива неща — рече Хари.
— Глупости. Тя ми помогна много с приготовленията за празненството. Моите родители винаги ме представяха на гостите си. Бъди спокоен, Мередит ще си легне навреме.
— Смятам, че е крайно време, милейди, да правите деколтетата си по-скромни.
— Шивачката сгреши и го отряза по-дълбоко. Не мога да го поправя, съжалявам.
— Аха, пак шивачката е виновна — той застана пред жена си, бръкна в деколтето й и задържа едната й гърда в шепата си.
— Моля те, Хари. Престани веднага — тя го погледна стреснато, защото неговият допир винаги я възбуждаше.
Той бавно извади ръката си. Сивите му очи блестяха.
— Мисля, че ти сама си виновна, а не шивачката. Тази вечер ще дойда тук и ще ти взема мерките сам.
— Ще ми вземете мерки, милорд?
— Да. Ще го направя най-старателно.
Някой почука. Аугуста отвори и на прага застана Мередит, сериозна и развълнувана. Аугуста и Хари се спогледаха.
— Не е ли прекрасна? Мередит, ти си великолепна!
Роклята й беше от бял муселин с жабо от дантели и панделки.
— Ти си цял диамант! — Възкликна Хари. — Тази вечер моите прекрасни дами ще сложат всички в нозете си.
— И вие двамата изглеждате чудесно — сериозното изражение на Мередит изчезна и на лицето й се появи усмивка.
Горе, на площадката на втория етаж, Хари взе ръката на Аугуста, с другата хвана Мередит и тримата заедно тръгнаха развълнувани надолу по стълбите.
— Сега вече изглеждаме като истинско семейство — промълви жена му.
Тримата влязоха в салона, където гостите ги очакваха. Хари погледна Аугуста и веднага разбра, че щом влезе в салона, неговата съпруга пое задълженията си на домакиня.
Мередит беше неотклонно до нея и гледаше с любопитни, широко отворени очи. Двете заедно поздравяваха гостите. Графинята представяше момиченцето, горда, че има дъщеря.
Аугуста беше доволна от всичко, което ставаше около нея. Това беше първият самостоятелен прием като домакиня и тя се радваше, че всичко върви добре…
Тя се спря пред групичката на сър Томас, Клаудия, Шелдрейк и Хари.
Питър й се усмихна и каза:
— Благодаря на Бога, че дойдохте, мадам. Страшно съм затруднен. Помогнете ми. Направо се обърках, не зная кой римски герой по кое време е живял и кой древен грък какъв е.
— Боя се, че татко и графът тази вечер прекалиха с разговори на исторически теми и отегчиха господин Шелдрейк — намеси се Клаудия.
— Ни най-малко, госпожице Болингър — Възпротиви се Шелдрейк. — Не скучая във вашата компания, но историята като наука никога не ме е интересувала. Признайте си, че подробностите за разни битки не само уморяват, но понякога са направо смешни.
Аугуста се засмя, като забеляза как страните на братовчедка й порозовяха.
— Мередит и аз например се интересуваме от история и водим интересни беседи. Но не по такова време, нали, Мередит? Остави този разговор за друг път, Клаудия.
— О, да. Аугуста ми разказва много интересни истории. Тя например ми каза нещо, което не съм чувала досега. Отнася се до митологията и историята на древна Гърция и Рим… — заговори Мередит.
Очите й блестяха също като очите на Хари, когато разговаряше на такива теми.
— И какво ти разказа? — попита сър Томас, погледна хитро Аугуста и многозначително се изкашля.
— Ами, че героините от старите гръцки и римски легенди са били много силни, властни и умни жени. Мъжете са знаели това и са се съобразявали с тях. Те не само са ги обожавали, уважавали са ги и дори са се страхували от тях. Тя каза, че ние знаем много малко за тях. И леля Клариса дори се съгласи с нея…