Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
Цяла сутрин тя непрекъснато поглеждаше към библиотеката, но вратата не се отваряше. Аугуста не преставаше да мисли за истинското съдържание на това глуповато на вид стихотворение. Най-сетне не издържа и поръча да оседлаят кобилата й.
— Изглежда ще вали, мадам — каза икономът.
— Така е, но, не се тревожи, Стипълс. Малко дъжд няма да ми навреди.
— Ако искате, ще изпратя с вас човек — един от кочияшите, — за да ви пази и да ви прави компания — лицето на Стипълс беше тревожно.
— Не, не искам. Не се безпокойте, тук е село, не сме в града.
— Графът би настоял да имате охрана. Но както искате, мадам — Стипълс кимна с глава.
Аугуста въздъхна, излезе и яхна кобилата си. Тя язди около час под мрачното небе и постепенно започна да се успокоява. Вдигна лице срещу вятъра и усети първите капки дъжд и приближаващата буря. Беше много късно да се връща обратно. Поогледа се и в далечината различи малка къщурка. — Насочи се натам. За щастие къщата беше безлюдна.
Аугуста завърза кобилата си под навеса. Влезе в единствената стая и остави вратата отворена, за да може да наблюдава дъжда и пейзажа.
Не бяха минали и двадесет минути, когато в далечината се появи ездач. Той се носеше в галоп към нея, подковите на коня проблясваха в дъжда. Светкавица проряза хоризонта, след това се чу далечен гръм. Вече близо до къщата конят се подплаши, изцвили, но спря пред вратата.
От гърба му скочи Хари. По пелерината и шапката му се стичаше вода на малки ручейчета.
— Аугуста, какво правиш тук? Имаш ум колкото едно дете. Къде е конят ти?
Конят на Грейстоун се изправи на задните си крака, уплашен от поредната светкавица.
— Кобилата ми е отзад, под навеса.
— Ще се погрижа за коня си и ще дойда при теб. Затвори вратата, ще се намокриш до кости.
— Да, Хари.
След няколко минути вратата шумно се отвори и графът застана на прага. Той влезе и започна да отърсва водата от ботушите си върху пръстения под. В ръцете си носеше подпалки, намерени вероятно под навеса. Постави ги пред огнището и свали връхните си дрехи, от които се стичаше вода.
— Вярвам, че имаш извинение за тази глупост.
— Исках да пояздя — рече Аугуста, тръсна рамене и кръстоса ръце на гърдите си. Стаята й се видя още по-малка.
— В такова време? Защо не взе човек със себе си? — Хари свали ръкавиците си.
— Не се нуждая от никого. Как ме намерихте, милорд?
— Стипълс забелязал в коя посока си тръгнала. Беше ми трудно да те следвам, но няколко мои арендатори ми казаха, че са те видели да препускаш към тази къщурка. Това е единствената празна постройка тук.
— Колко си логичен. Както виждаш, аз съм напълно невредима.
— Не се сърдя за това, мадам. Ако не мислите за себе си, помислете за дъщеря ми.
Хари клекна пред огнището и се залови да пали огъня.
— Мередит се е разтревожила? — лицето на Аугуста се озари от усмивка.
— Мередит не знае, че си излязла на езда. Тя е в класната си стая.
— О. — усмивката й бавно се стопи.
— Но какъв пример ще дадеш на дъщеря ми?
— Нали тя не знае, че ме няма. Не виждам къде е проблемът.
— Това беше просто шанс.
— Да, разбирам какво искаш да кажеш. Давам наистина лош пример. Но аз искам да ви предупредя, че в бъдеще вие трябва да свикнете с това. Аз съм преди всичко Нортъмбърланд-Болингър!
Хари рязко се изправи и пристъпи към нея със свирепо изражение. Тя потрепери и отстъпи крачка назад.
— Проклета да си, Аугуста! Престани да използваш репутацията на твоето семейство като извинение за глупавото си поведение! Престани, разбра ли!
Отново я побиха тръпки. Той беше ядосан, направо бесен, и най-вече за това, че тя бе излязла на езда в бурята.
— Да, милорд. Ще престана. Разбрах.
— Ти се държиш така, сякаш си последният Болингър, които се е изправил върху укрепленията на замъка и се сражава с врага. Аз не съм твой враг, Аугуста — той прокара нервно пръсти през мократа си коса.
— Така ли ще ме поучавате до края на живота ми, Грейстоун? Няма да ми бъде никак лесно.
— Надявам се, че до края на живота си все пак ще се научиш да се контролираш.
— Колко убедително! Съжалявам, че те накарах да препускаш след мен в дъжда.
— И аз съжалявам.
— Хайде, Хари, кажи ми най-важното! Откри ли нещо в стихотворението на Ричард? Това е причината, за да изляза с коня тази сутрин. Бях в ужасно настроение.
— Нямало е защо. Вчера с теб се разбрахме, че ти не си отговорна за деянията на брат си.
Аугуста се вцепени. Очакваше Хари да й съобщи нещо лошо. „Не, Ричард, ти не си предател. Не вярвам в това“ — повтаряше си тя наум.
— Бихте ли ми казали нещо по този въпрос? — помоли после гласно Аугуста.