Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
Настъпи мълчание.
— Боже Господи, що за идея! — Възкликна Хари и изгледа съпругата си с вдигнати вежди. — Трябва да призная, че никога не съм мислил по този начин.
— Но помисли, татко, колко много жени има в римската и гръцката история. Ами жените-чудовища като Медуза, сирените и много други?
— Ами амазонките — отбеляза замислено Клаудия. — Древните гърци са се бояли от тях. А ние, жените, винаги сме били считани за слабия пол.
— Никога не съм разбирал умението на жените да се преструват на толкова недружелюбни — каза Питър.
— Аз също — призна Хари. — Предпочитам жените да са любезни и отстъпчиви.
— А мъжете? Какви трябва да бъдат мъжете? По-лесно ще бъде, ако и вие се държите приветливо и отстъпчиво — рече Аугуста.
— Грейстоун, смятам, че това е една чудесна идея. Странна, но много интересна. Действително, учените не са разгледали достатъчно добре въпроса за ролята на жените в историята. Какво знаем ние? Само най-известните царици и владетелки. И сме научили нещичко от поезията.
— Например от прекрасната поезия на Сафо — забеляза весело Аугуста.
— Ти четеш Сафо?! Не знаех, че съпругата ми харесва такава поезия — Хари изгледа сърдито жена си.
— Да. Нали знаеш, че съм доста лекомислена.
— Да, но Сафо!
— Та тя е писала прекрасни любовни стихове.
— По дяволите! Не знаеш ли, че те са посветени на жена? — прошепна Хари, за да не чуе Мередит.
— И какво от това? Поезията й е велика, тя се отнася и за мъжете, и за жените. Нали в нея се говори за любов. А щом е така, за мен е без значение дали е посветена на мъж или на жена — отсече Аугуста.
— Хайде да поговорим по този въпрос друг път. Сега не му е времето — каза остро Хари.
— Разбира се, милорд… О, погледнете нагоре, към стълбите Това е госпожица Флеминг. Не е ли очарователна! — извика тихо Аугуста и прикова вниманието на другите към площадката на втория етаж.
Гостите вдигнаха глави нагоре. Клариса гледаше объркана към салона. Беше облечена в роклята с цвят на аметист, косата й бе подредена в гръцки стил и украсена с панделка. Тя стоеше изправена, с гордо вдигната глава, но се чувстваше някак неудобно пред толкова много хора.
— Боже мой! Никога не съм виждал Клариса толкова хубава — промърмори Хари.
— Аугуста, коя е тази дама? — попита сър Томас.
— Роднина е на Грейстоун. Много интелигентна жена, чичо. Ще ти бъде интересно да разговаряш с нея. В момента тя прави изследвания по въпроса, за който говорихме преди малко.
— Така ли? Искам да поговоря с нея.
— Разбира се. Ще ме извиниш ли, отивам да я доведа — Аугуста се усмихна доволно.
Тя бързо тръгна през салона, като се промъкваше между гостите. Трябваше спешно да доведе Клариса, преди тя да е променила решението си.
— Да си призная, Аугуста, приемът ти беше изключителен. Излетът до морето беше много хубав — каза Клаудия на следващата вечер.
Двете решиха да се поразходят навън, докато вътре гостите танцуваха.
— Благодаря ти.
Тази вечер в имението „Грейстоун“ имаше бал. Музикантите засвириха кадрил и гостите започнаха да танцуват. Дошлите от Лондон се открояваха пред съседите на графа с финеса и елегантността си. Но всички се забавляваха еднакво добре. Аугуста бе наредила да се приготвят различни закуски и много шампанско.
От дълги години в имението не беше се случвало подобно събитие. Новата стопанка искаше да има от всичко в изобилие и гостите й да останат доволни. Резултатите не закъсняха и тя тайничко се радваше. Аугуста безспорно имаше талант да организира тържества, това беше в кръвта й.
— Радвам се, че ти и чичо Томас посетихте Дорсет — рече тя, спря до кръглия каменен фонтан и пое дълбоко въздух. — Много исках по някакъв начин да ви благодаря за това, че бяхте тъй мили с мен в Лондон след смъртта на брат ми.
— Не е нужно да ни благодариш, Аугуста.
— Така е. Но не зная как да ви се реванширам.
— Ти си се отблагодарила по друг начин, братовчедке. Липсваш ни.
— Много си мила, Клаудия. Но и двете знаем, че ви се натрапих.
— Не говори така. Никога с нищо не си досадила в нашата къща. Била си неразумна, непредсказуема, понякога променлива, но никога не си досаждала. Напротив, ти разведри атмосферата в нашия дом. Ако не беше ти, аз никога нямаше да бъда такава, каквато съм сега. Нямаше да вляза в „Помпея“ и да се запозная с тази прекрасна жена лейди Арбътнот. Никога нямаше да срещна Питър Шелдрейк.