Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— А, Питър! Трябва да ти кажа, че ти доста си го омаяла. Обичаш ли го?
Клаудия сведе поглед към връхчетата на сатенените си обувки, после вдигна срамежливо очи към Аугуста:
— Намирам го за много чаровен, но не мога да разбера защо. Понякога ми прави любезни комплименти, а друг път страшно ме дразни. Убедена съм обаче, че зад безгрижието му се крие интелигентност и добро възпитание. Той просто прикрива от света сериозния си характер.
— Да, и аз мисля така. Той е най-близкият приятел на Грейстоун, не може да не бъде честен и сериозен. Аз много го обичам и чувствам, че е подходящ за теб, както и ти за него. Той се нуждае от жена като теб.
— И тук ли важи теорията за противоположностите, които се привличат?
— Да. Досега не съм срещала такава ярка противоположност като мен и Грейстоун — отговори тя.
— Щастлива ли си в брака? — попита Клаудия и я стрелна с очи.
Аугуста замълча. Не й се нравеше подобен разговор. Отговорът все още беше труден, за нея всичко бе толкова ново. Тя още не беше получила от Хари това, което желаеше и за което мечтаеше. Не знаеше кога той действително ще започне да я обича истински. Докога ще продължава да я следи и наблюдава, докога ще я сравнява за всяко нещо с предшественицата й…
— Аугуста?
— Аз имам всичко, за което може да мечтае една омъжена жена. Действително, какво мога повече да искам? — Вдигна рамене Аугуста и се изсмя.
— Така е. Графът е мъж, когото би пожелала всяка жена — усмихна се Клаудия и се изкашля многозначително. — Ти все пак имаш опит и…
— Опит? О, миличка… Ти наистина ли си влюбена в Шелдрейк? Да не би да ти е направил предложение за женитба?
В тъмното не можеше да се види дали тя се изчерви, но Аугуста го почувства, когато Клаудия отговори с променен глас:
— Той не е споменавал за брак пред мен, но се надявам, че първо ще поговори с татко.
— Искаш да кажеш, че би постъпил като Грейстоун? Не, не мисля. Той не е толкова старомоден като приятеля си. Мисля, че ще попита първо теб, а след това ще отиде при баща ти.
— Така ли смяташ? — учуди се Клаудия.
— Да, така. А сега искаш да ти кажа моето мнение за мъжа в брака, нали?
— Да.
— Първото нещо, което трябва да научиш — започна Аугуста, — е, че те смятат себе си за най-важното нещо в къщата. Радват се на тази своя измислица, дори й вярват. Те имат илюзията, че са маршали, а техните съпруги — капитани, които изпълняват военни заповеди. Разбираш ли?
— Да.
— Понякога те са доста глуповати.
— Глуповати? Нима можеш да кажеш това за Грейстоун? Той е толкова интелигентен. Всички го ценят — Клаудия я гледаше учудено.
— Да, той е много интелигентен и начетен, що се отнася до историята на дребна Гърция и Рим. Но в друго отношение… Трябва да ти кажа, че не е много трудно да накараш мъжа да повярва, че той командва вкъщи, че е най-важната фигура.
— Може би си права, като наблюдавам баща си. Той е толкова зает с работата си, изобщо не знае какво става около него, но се смята за най-важния човек у нас.
— Жените оставят мъжете да се пристрастят към тази роля и да повярват в илюзията, че те са истинските водачи, защото за жената това е много по-лесно. Тя може да подрежда нещата около себе си и дома си така, както си иска.
— Много интересно мнение, Аугуста.
— Нали?
— Искам да ти кажа още нещо. Забелязах, че мъжете нямат представа за възможностите на женското поведение. Много са тесногръди и се ядосват например за дреболии — колко било дълбоко деколтето ти, защо си отишла на езда без придружител… ей такива работи. Имат елементарно мислене…
— Аугуста…
— И още нещо. Аз бих посъветвала всяко момиче, което иска да се омъжи, да внимава — мъжете имат отвратителен инат. С нищо не можеш да ги принудиш да променят мнението си.
— Ох, Аугуста…
— Знаеш ли, Клаудия, ако някое момиче ме попита как да избере съпруг, бих й отговорила, че просто мъжът не се различава от коня.
— Аугуста…!
— Ще я посъветвам да гледа соя, расата — дали са му здрави зъбите, мускулите, крайниците. Има ли склонност към мързел, инати ли се много, дали е глуповат и невъздържан. И в крайна сметка, дали се поддава на дресура.
Клаудия, сложила ръка на устата си, я гледаше уплашено. Вече не знаеше как да реагира — да извика от ужас или да избухне в смях.
— Аугуста, за Бога, погледни зад себе си.
Обзета от страх, тя бавно се обърна и видя Хари и Шелдрейк, застанали на два метра от нея. Питър едва скриваше любопитството си. Хари се бе облегнал на едно дърво и усмихнат, ги гледаше с интерес. Очите му искряха.
— Добър вечер, мила — поздрави Хари. — Моля те, продължавай. Недей да прекъсваш разговора си заради нас.