Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Ще пристигнем след малко — каза той. — Ърнест беше прав, Мери Чой. Вие наистина сте много интересна.
Тя се втренчи в очите му. След известно време той се обърна настрани, за да покаже, че състезанието е детинско. Таксито спря и те слязоха. Един поглед наоколо й показа, че бяха на западния бряг с изглед към Тихия Океан. Тъй като сегментите на Гребена се въртяха на всички страни ден и нощ, тя не можеше да използва ъглите, за да си създаде ясна представа за точното си местоположение.
— Оттук, моля! — Мъжът се изкачи към задната врата на един апартамент и я отвори. Вътре имаше трима черни: двама мъже, единият много дебел, другият нисък и много мускулест с лице като на малко момче; и една жена-амазонка. Те седяха пред голям прозорец с изглед към малките светлинни галактики надолу от Западен Гребен 2 и кулата Кангоа, които се виждаха ясно в хладната вечер.
Високата и атлетична жена се изправи. Косата й беше късо подстригана, от широките й рамене надолу падаше свободно ръчно изработена рокля с червени и жълти щампи, която стигаше до петите й. Синеокият мъж я целуна по бузата. Отново без запознанства.
— Имате въпроси — каза жената с остро презрение. — Отегчени сме. Разведрете ни вечерта. Казаха ни, че Ърнест е чудесен артист и че със срещата ни с вас той ще допринесе малко за нашата кауза.
Мери огледа стаята и се засмя. Ърнест истински я впечатляваше. Все повече с всеки изминал месец.
— Добре — каза тя. — От Хиспаниола сте, нали?
— Тя се интересува от полковник Сър — каза жената на другарите си. — Кажете й какво знаете.
— Заради полковник Сър нямаме дом в Хиспаниола — изрече дебелият мъж. Той носеше сивокафяв костюм, който преди време е бил доста изискан. — Кажете го на вашата госпожичка. — Той махна с жест на Ърнест да предаде думите му на Мери, като че тя имаше нужда да й се превежда чист английски.
— Вярата е слаба. Както всички останали, Ярдли се прави на барон Самеди, но не е. Мислехме, че е черен отвътре, но той е самата белота, съвсем бял е и сега и Хиспаниола е бяла. — Дебелият мъж отново присви оценяващо устни: — Тази жена не е черна — каза той на Ърнест и амазонката. — Защо иска да изглежда черна? Никого не може да заблуди.
Ърнест се ухили към Мери. Това го забавляваше.
— Харесва й цвета.
— Казвате, че в Хиспаниола няма вяра — обади се Мери. — Защо?
— Когато дойде Ярдли, бяха изминали пет години на насилие на белите от Куба. Пет години те разкъсваха острова помежду си. Знаеха къде е силата, кого следват хората. След това — о, боже! — както става винаги, появи се един генерал от вътрешността, от Хаити, генерал де Франсинс, човек на наблюдението, човек на честта, който подписа споразумение с кралете, кралиците и епископите, превърна тълпите в армии и прогони кубинците. Но белите американци подкрепят кубинците и доминиканците, тъй че генерал де Франсинс нае войници от Зимбабве и доведе един английски бандит, някога провъзгласен за рицар от крал Чарлс и този бандит като видя хубавата земя си направи план. Той се обърна срещу де Франсинс, настрои хората срещу нашия генерал и сам стана генерал. Но никога не се наричаше така, а на полето се биеше като войник. Той е добър войник. Кубинците избягаха, доминиканците потърсиха убежище в Пуерто Рико и Куба, а САЩ признаха този полковник Сър, който поставя ранга си пред рицарството. Може би дори пред мъжествеността си.
Дебелият мъж се усмихна на Мери с очарователна детинска усмивка, която бе неочаквана за масивната му фигура. Носеше шест тънки златни гривни на дясната си ръка.
— Полковник Сър Джон Ярдли, герой за хората. Може би за нас също, но не тогава. Ние бяхме деца, какво можехме да разберем? Той донесе пари, лекари и храна. Научи ни да живеем в този век, да доставяме удоволствие на посетителите, които донасяха още пари. Научи ни да се грижим за удобствата, медицината и машините. Така той направи Хиспаниола бяла. Сега хората се молят на боговете, но не ги чувстват, нямат нужда от тях, те имат бели пари и така е по-добре.
— Какъв е Ярдли като човек? — попита Мери. Едрата добре облечена жена каза нещо на креолски.
— Имението му е една малка къща близо до Порт-О-Пренс — изрече тихо дебелият мъж. — Той заблуждава със скромността си. Живее зад голямото имение, където се среща с чужди сановници. Всичките му жени са бели, освен една — тя е принцеса от Кап Хаити. Все още я обичам като майка, въпреки любовта й към него. Тя има силен дух и го предава на полковник Сър, а духът му подсказва как да накара Хиспаниолците да го обичат. И така, те все още го обичат.