Бандитите на Аризона
- Автор: Эмар Густав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бандитите на Аризона». Краткое содержание книги:
Неочаквано тежко заболяване го изпраща в приюта „Света Ана“, където той умира в мъки и, като всеки голям писател, без съзнанието, че е безсмъртен.
Оставя поредицата знаменити романи „Арканзански трапери“, „Следотърсачи“, „Пирати на прериите“, „Девствената гора“, „Бандитите на Аризона“… Всички тези прекрасни изповеди, които „Тренев & Тренев и си-е“ има амбицията да издаде в идещите години.
„Бандитите на Аризона“ е роман, публикуван през 1882 година за първи път, а у нас е издаван преди много години, но значително съкратен.
Всичко излязло изпод перото на знаменития писател днес по достойнство е оценено не само от родната му Франция, но и от милионите любители на приключенските четива по целия свят.
— Ето, виждате, вожде — каза пиратът.
— Вождът вижда — рече команчът.
— Ако искате да получите тези каси с оръжие и бурета барут, моите бойци ще ги изнесат незабавно от подземието и ще ги предадат на вашите млади хора.
Нощната птица като че размисляше няколко минути. Урубуса го наблюдаваше скришом, ала лицето на команча беше като от мрамор, нищо не можеше да се прочете по изрисуваните му черти.
— Слънцето ще се вдигне над хоризонта — каза команчът, — времето е ценно. Нужни са няколко часа, за да се пренесат тези оръжия и тези бурета с барут.
— Вярно — рече Урубуса, чиито очи светнаха от задоволство.
— Денят ще бъде много напреднал, когато свърши пренасянето — продължи вождът. — Урубуса ще бъде принуден да отложи похода си до утре, а утре Сандовал може да бъде нащрек.
— Има нещо вярно в това, което казвате, вожде, но какво да правим?
— Моят брат Урубуса е храбър воин, вожд, той даде дума на Нощната птица и ще удържи на нея.
— Разбира се, вожде, заклевам ви се — каза пиратът с радостно движение, което не можа да овладее, но команчът изглежда не го забеляза.
— Моят брат Урубуса ще ми даде ключа от тази пещера и утре моите млади хора ще дойдат да вземат оръжията и барута, които им се падат, утре в същия час както днес, съгласен ли е Урубуса?
— С най-голямо удоволствие, вожде.
— Вождът на команчите има думата на Урубуса, той му вярва.
— Аз ще удържа на думата си, кълна ви се в честта си.
— Оах! — произнесе индианецът. — Воинът не е бъбрива жена, вождът ще почака до утре.
— Разбрано — заключи пиратът.
Тогава затвори вратата на пещерата, извади ключа и го подаде на индианеца, който го взе и го пъхна в пояса си.
— Готов ли е Урубуса за тръгване? — попита индианецът.
— Да — отговори пиратът, — но преди да се отдалеча, искам да навестя пленничките си.
— Както Урубуса желае — каза команчът, ала защо да ги будите в този час, за да им кажете думи, които не биха имали никакво значение?
Говорейки така, двамата се бяха върнали там, откъдето бяха тръгнали — само на няколко крачки от мястото, където се намираше постройката, стъкмена за дамите.
— Не искам да имам нищо скрито от вас, вожде — каза Урубуса, решил най-после да разкрие съкровената си мисъл, — аз възнамерявам да отведа пленничките със себе си.
— Добре! Но защо ще отведете тези жени?
— Защото, вожде, присъствието на пленничките може да ни осигури голямо предимство над нашите врагове, когато проникнем в града, и да ги принуди да преговарят с нас.
— Оах! — каза команчът иронично. — Урубуса не познава Сандовалови. Урубуса ще има пред себе си многобройни и много храбри бойци, Урубуса трябва да предприеме срещу враговете си изненадващо нападение: ако бледоликият вожд даде на Сандовалови дори един миг да се окопитят, ще загуби. Сандовалови са много обиграни, те умеят да си служат с най-изтънчени хитрости, за да сразят враговете си. Каменното селище, което Урубуса иска да превземе, е много голямо, в него има много повече бойци от тия на Урубуса и ако доведе със себе си трите бледолики жени, те ще му бъдат голяма пречка, ще трябва да ги пази грижливо, за да не позволи да бъдат освободени. Щом Сандовалови видят, че Урубуса е довел със себе си трите жени, ще положат неимоверни усилия да се доберат до тях и може би да ги отвлекат — какво ще прави Урубуса тогава? Дори да му надвият и да се види принуден да отстъпи и се оттегли, ако бледоликите жени останат тук, те ще бъдат винаги във властта му и ще му служат за заложници, както е мислел вчера. Ала Нощната птица е вожд команч, той забравя, че Урубуса е много опитен и много храбър воин и не се нуждае от съветите на един беден индианец, ето защо Урубуса ще постъпи както сметне за добре, а това ще бъде винаги добре направено от страна на един толкова велик вожд.
Урубуса бе изслушал думите на вожда команч с най-сериозно внимание, разумните забележки на червенокожия неволно му бяха направили силно впечатление. Както бе казал вождът на команчите, ако оставеше дамите в подземието и обстоятелствата го наложеха, той щеше винаги да може да ги държи като заложници и по този начин, в случай на несполука, си оставяше отворена вратичка да започне преговори с враговете си. Тези съображения възникнаха за момент в главата му: той направо изостави плана, който бе скроил и чиито недостатъци съзнаваше сега.
— Ей Богу, вожде — каза той, усмихвайки се, — благодаря ви, че ми отворихте очите. Ако не бяхте вие, щях да извърша голяма глупост. Отказвам се да отведа пленничките си.