Бандитите на Аризона
- Автор: Эмар Густав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бандитите на Аризона». Краткое содержание книги:
Неочаквано тежко заболяване го изпраща в приюта „Света Ана“, където той умира в мъки и, като всеки голям писател, без съзнанието, че е безсмъртен.
Оставя поредицата знаменити романи „Арканзански трапери“, „Следотърсачи“, „Пирати на прериите“, „Девствената гора“, „Бандитите на Аризона“… Всички тези прекрасни изповеди, които „Тренев & Тренев и си-е“ има амбицията да издаде в идещите години.
„Бандитите на Аризона“ е роман, публикуван през 1882 година за първи път, а у нас е издаван преди много години, но значително съкратен.
Всичко излязло изпод перото на знаменития писател днес по достойнство е оценено не само от родната му Франция, но и от милионите любители на приключенските четива по целия свят.
— Еа-ах! Бледоликият вожд може би има право — каза безразлично вождът.
— Вашето красноречие промени решението ми, вожде, ще оставя десетина души да пазят пленничките, така ще бъде много по-добре.
— Чудесно! Урубуса знае какво да прави, той е велик вожд, ще хване Сандовалови.
Урубуса хвърли доста особен поглед към Нощната птица, ала вождът на команчите беше хладен и безстрастен. Струваше му се, че в гласа на команча долови скрита ирония. Урубуса повика Наваха, заповяда му да подбере една дузина решителни хора, които да останат под негово командване в подземието да пазят пленничките. Даде най-подробни разпореждания на Наваха и завърши напътствията си така:
— Ако ви нападнат, по-добре убийте пленничките, отколкото да ги отвлекат.
Наваха се поклони почтително, така всичко бе казано, Урубуса знаеше, че старият пират няма да се поколебае да изпълни нарежданията му.
— А сега — каза Урубуса — ще тръгнем, когато пожелаете.
— Добре! Да тръгнем веднага, загубихме много време.
— Вие знаете, Нощна птица, че вървим слепешком и че не знаем къде отиваме.
— Да — рече команчът, — моят бледолик брат е като малкото на опосума, което току-що се е родило: очите му са затворени.
— Прав сте, вожде — каза Урубуса, смеейки се, — значи вие сте едновременно наш водач и наш главатар, защото без вас не можем нищо да направим.
— Добре! Вождът на команчите ще служи за очи на своя брат, а Урубуса ще изпълни честно всичките си обещания.
— Заклевам ви се още веднъж, вожде.
— О-оах! Вождът каза.
— Но вие ще ме вмъкнете в града на Сандовалови.
— Нощната птица обеща да заведе Урубуса до главня площад на каменното селище на неговия враг, той ще изпълни обещанието си.
— Добре, да вървим.
По заповед на главатаря пиратите се метнаха на седлата и се строиха за подход. Те минаха всички криволици на подземието и накрая, след почти четвърт час, излязоха на обгарялото място, където ги чакаха червенокожите. Пиратите бяха най-много триста и петдесет, но все стари скитници по границите, свикнали на всякакви трудности в пустинята, надарени с хладнокръвна храброст и издръжливост, способни на всичко заради злато. Индианските вождове се събраха на съвет и определиха какви последни мерки трябва да се вземат. Урубуса беше на седмото небе от радост, но с нищо не я издаваше. Индианците и пиратите, събрани заедно, образуваха отряд от хиляда и сто калени бойци. Никога, доколкото помнеха пиратите, не бе събирана под заповедите на един-единствен главатар такава елитна и толкова многочислена бойна сила.
Урубуса се смяташе сигурен в успеха и действително всичко даваше основание за това. Съветът на вождовете реши пиратите да се движат в средата на колоната, конниците гарвани щяха да образуват авангарда, а индианците шайени — ариергарда. Червенокожите пешаци щяха да се движат отпред и по фланговете на колоната като патрули. Нощната птица, както бе уговорено с Урубуса, поемаше едновременно командването на експедицията и ролята на водач. Съюзниците се бяха разбрали, че щом пристигнат в града-убежище на фамилията Сандовал, Урубуса ще стане върховен вожд и Нощната птица вече няма да командва червенокожите. След като всичко това бе добре уговорено и добре решено, най-после Нощната птица даде знак за потегляне.
Нощната птица предвождаше колоната, Урубуса се движеше близо до него, но на няколко крачки по-назад. Дългата колона проточи многобройните си пръстени като огромна змия по безкрайните криволици на една пътека, направена от диви зверове. Този поход продължи около три часа. Наближаваше девет часа сутринта, когато Нощната птица заповяда да спрат, за да могат конете и индианците пешаци да си отдъхнат.
— Е — попита Урубуса, — наближаваме ли, вожде?
— Още един час — отговори индианецът важно — и моят брат Урубуса ще бъде в каменното селище на бледоликите.
— О-хо-хо! — каза Урубуса, потривайки ръце. — Ето една хубава новина.
Нощната птица разпитваше разузнавачите, несъмнено за да се осведоми и да узнае какво прави врагът. Но нищо не мърдаше, разузнавачите нищо не бяха видели, нито чули, пълна тишина цареше над пустинята. Престоят трая около половин час, после продължиха напред. Този път бяха напуснали равнината, изкачваха се по една планина със стръмни склонове, където конете се хлъзгаха често по свличащата се почва. Този труден ход продължи доста дълго време; най-после колоната стигна до едно доста обширно плато, където почвата беше твърда.
— Сега — каза Нощната птица на Урубуса — трябва да оставим конете, те стават безполезни.
— Хм, това ще ни затрудни много.
— Може би ще съумеем да го избегнем.