Партньори [The Partner-bg]

Мистър Арисия даде още половин милион и след това още триста хиляди. Към днешна дата е дал общо милион и осемстотин хиляди.

Всъщност бяха точно два милиона, след като се бе съгласил да продължат с издирването на бразилката. Разбира се, ФБР нямаше да научи това.

— Как бяха похарчени парите?

Стефано погледна бележките си само за миг.

— Почти милион за заплати, пътувания и други разноски. Милион и половина за награди. Един милион за моята фирма.

— Платили са ви милион долара? — попита Уорън, отново без да помръдне, но с леко повишена интонация.

— Да. За период от четири години.

— Разкажете ми за наградите.

— Това е същността на всяко издирване.

— Слушам.

— Най-напред обявихме награда за всяка информация, която би могла да ни отведе до Патрик Ланиган. Вие знаехте за тази награда, но смятахте, че я осигурява фирмата на адвокатите. Отидохме при Чарлс Боуган и го убедихме да обяви наградата официално. В началото обеща петдесет хиляди. Според уговорката ни той трябваше да ни уведоми веднага, ако получи някакъв отговор.

— ФБР не беше информирано за това.

— Не беше. Но ФБР знаеше за наградата и не възрази. Не знаеше, че зад всичко стоим ние. Желаехме първи да получим евентуалната информация. Не че не се доверявахме на ФБР. Просто искахме да пипнем Ланиган и парите първи.

— Колко души работеха по случая тогава?

— Десетина.

— А къде бяхте вие?

— Тук. Ходех в Билокси поне по веднъж седмично.

— ФБР знаеше ли какво правите?

— Не. Доколкото ми е известно, Бюрото научи за участието ни едва миналата седмица.

Този факт бе отразен черно на бяло в папката пред Уорън.

— Продължавайте.

— Не чухме нищо два месеца, три месеца, четири месеца… Увеличихме сумата за наградата на седемдесет и пет хиляди, после на сто хиляди. Разбира се, през това време на Боуган се обаждаха всякакви побъркани типове и той ги прехвърляше на ФБР. Тогава, през август деветдесет и втора, ни се обади един адвокат от Ню Орлиънс, който твърдеше, че негова клиентка знаела нещо във връзка с изчезването на Патрик. Звучеше много убедително и ние отидохме при него.

— Как се казва?

— Рол Лозиър, на Лойола Стрийт.

— Вие лично срещнахте ли се с него?

— Да.

— Кой друг от фирмата ви присъстваше?

Стефано хвърли поглед към адвоката си, който за момент замръзна, дълбоко замислен.

— Бизнесът ми е дискретен. Предпочитам да не споменавам имената на сътрудниците си.

— Не е длъжен да го прави — обади се адвокатът и сложи точка по въпроса.

— Добре. Продължавайте.

— Лозиър изглеждаше сериозен, етичен и почтен. Освен това беше подготвен. Знаеше всичко за изчезването на Ланиган и парите. Имаше папка с изрезки от вестниците. Всички материали бяха с номера и ги намираше без проблеми по специално направен указател. Даде ни четири гъсто изписани страници с показанията на клиентката му.