Книга на мъртвите на древните египтяни

з поздравявам ви!

Сърцето ви лъжата и неправдата отхвърля.

Живеете от истината и вашата храна е правдата.

Под погледа безтрепетен на Хор вие съществувате;

той, който в своя кръг не спи!

Избавете ме от Бабай, който в деня на присъдата велика

се храни от вътрешностите на силните!

До вас ме оставете да проникна,

защото аз не съм измамил, ни сгрешил в нещо,

не съм лъжесвидетелствувал!

Зло никакво мен да не сполетява,

защото аз от истината и от правдата се хранех.

Добрите нрави начина на моите действия чертаха

и той бе одобрен от боговете.

Ето, доволни бяха боговете, аз когато правех онова, което

се нрави!

Аз давах хляб на гладните, вода на жадните,

на голия — да се покрие, и кораб на корабокрушенеца,

на боговете правех дарове,

на духовете посветени — изливания от вино…

Духове божествени!

Освободете ме! Закриляйте ме!

Недейте ме вини пред божеството!

Устата ми е чиста! Ръцете ми са чисти!

Сторете аз от вас да чуя тази дума:

„В мир ела, душа, която тук пристигаш!

В мир ела!“

Аз чух наистина

словата тежки, разменени

между телата славни и котката божествена

в храма на Хапдре.

Аз на запитванията на духа, възмездието който дава, отговорих.

Лицето му е зад главата.

Аз наблюдавам обредите в Ре-Стау.

Благословеното дърво над тях простира своите клони. Познавайки на боговете мислите потайни,

от тях аз моля помощ!

Пристигам тук на истината аз да съм свидетел,

та в Аукерт да има равновесие.

Ти, господарю на короната Атефу,

моето име е: „Господар на ветровете“;

ти, който си високо на престола си,

спаси ме ти от тези си служители,

чиито заповеди мъки и страдания носят,

лицата им без покривало са,

понеже аз пред бога на истината-правда

постъпвах само истински и справедливо.

Гръдта ми чиста е, защото я измих…

В езерото на Маат пречистих моя гръб и моите вътрешности!

и няма част от съществото ми

несъпричастна на истината-правда.

Пречистих се в езерото южно.

Починах си в северния град,

там, до полето на скакалците,

когато във втория час на нощта

и в третия час на деня

на Ра служителите се пречистват…

Сърцата на боговете, когато преминават

ден и нощ,

казват, говорейки за мен: „Да приближи!“

„Ти кой си?“ „Как е името ти?“

— Маслинов цвят е името ми…

И глас един, излизащ от пространството

невидим, отговаря ми: „Минавай!“

Ето горичка, после град…

Глас пита:

— По твоя път какво намери?

— Крак и стъпало.

— Какво им каза ти?

— Ведрина и радост.

— Какво ти дадоха?

— Запален факел и кристална плочка.

— С тези дарове какво направи?

— В зори до езерото, близо, посред каналите, зарових ги.

— Какво намери там?