Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Той не проговаряше, Рейчъл отвори очи и видя, че я наблюдава с настоятелен поглед.
— Това, което най-много искам — каза отчетливо Кел, — е да те любя отново.
Само един негов поглед и дума, и тя усети как топлината се разлива по тялото й, ала знаеше, че няма да може да го приеме. Погледна го със съжаление.
— Мисля, че няма да мога.
Той докосна бузата й. Твърдите му и груби пръсти погалиха лицето й с невероятна нежност.
— Извинявай. Трябваше да се досетя.
Тя му се усмихна.
— Нека се преоблека и да среша косите си и ще излезем.
Тъй като Рейчъл не беше от жените, които се мотаят пред огледалото, пет минути по-късно те вече пътуваха. Сейбин беше бдителен, тъмните му очи следяха всяка подробност от пейзажа и разглеждаха всяка кола, която срещнеха. Тя се усети, че гледа в огледалото за обратно виждане в случай, че ги преследват.
— Трябва ми телефонна кабина извън сградата. Не желая шестстотин човека да ме видят, докато пазаруват — троснато рече той, без да отслабва вниманието си към движението.
Тя се подчини и потърси кабина до сервиза в края на града. Паркира колата. Кел отвори вратата и отново я затвори, без да излиза. Обърна се към нея с усмивка:
— Нямам пари.
Усмивката му я накара да се отпусне вътрешно и Рейчъл се засмя, докато търсеше портмонето си.
— Можеш да използваш номера на кредитната ми карта.
— Не. Ако някой го провери, ще стигне до Съливан. Той взе шепата монети, които тя му подаде, влезе в кабината и затвори вратата зад себе си. Рейчъл го наблюдаваше, докато пускаше монетите в отвора, после се огледа дали някой не го гледа, но единственият човек наоколо бе мъжът в сервиза, който седеше на стол пред офиса и четеше вестник.
Кел се върна след няколко минути и Рейчъл запали колата, докато той се мушна на седалката и затвори с трясък вратата.
— Не ти отне много време — забеляза тя.
— Съливан не си хаби думите.
— Ще дойде ли?
— Да — изведнъж Кел отново се усмихна с онази истинска, ала рядка усмивка. — Основният му проблем е да се измъкне от къщата, без жена му да го последва.
Шегата му на тази тема бе неочаквана.
— Тя не разбира работата му ли?
Той изпръхтя:
— Въпросът не е в работата му, той е фермер. Джейн ще полудее, че не я взима със себе си.
— Фермер!
Преди няколко години се оттегли от агенцията.
— И съпругата му ли беше агент?
— Не, слава Богу — рече Кел сериозно.
— Не я ли харесваш?
— Не е възможно човек да не я харесва. Радвам се, че Съливан я държи под контрол във фермата.
Рейчъл го погледна двусмислено.
— Той става ли? На колко години е?
— На моята възраст. Сам се оттегли. Правителството щеше да се радва да го задържи още двадесет години, но той се махна.
— Значи е добър?
Кел вдигна тъмните си вежди.
— Той е най-добрият агент, който някога съм имал. Обучавахме се заедно във Виетнам.
Това я окуражи. Тя се страхуваше много повече от опасностите, които му предстояха, отколкото от мисълта, че ще си тръгне. Вестниците не даваха никаква гласност на проблема, ала в столицата се водеше нещо като война. Кел нямаше да се успокои, докато отделът му не си възвърнеше доброто име отново, дори и с цената на собствения му живот. Тази мисъл я измъчваше. Ако можеше, ако той й позволеше, щеше да отиде с него и щеше да направи всичко по силите си, за да го защити.
— Спри до някой магазин — каза Кел и се обърна, за да провери положението отзад.
— Какво ти трябва от магазина? — Рейчъл отново го погледна и откри, че той я наблюдава с едва изписано удоволствие.
— Контрол на раждаемостта. Или не си осъзнала какъв риск поехме?
— Да, знам — тихо призна тя.
— И нищо ли нямаше да кажеш, или да направиш?
Рейчъл стегна пръсти около волана, докато кокалчетата й побеляха. Съсредоточи се върху движението.
— Не.
При тази единствена, спокойно изречена дума Кел тръсна глава и тя усети изгарящия му поглед върху себе си.
— Не искам да забременяваш. Не мога да остана, Рейчъл. Ще бъдеш сама и ще трябва да отглеждаш дете.
Тя спря на червената светлина и се обърна към него.
— Ще е много хубаво да имам дете от теб — той стегна челюсти и изруга наум. По дяволите, отново се възбуди само от мисълта, че може да забременее от него, да му роди дете и да го кърми от красивите си гърди. И той го искаше. Искаше да я вземе със себе си и всяка вечер да се връща при нея, но не можеше да обърне гръб на професията си и страната си. Сигурността беше от съществено значение, особено сега, и помощта му бе безценна. Трябваше да го направи. Ала да подложи на опасност Рейчъл не можеше. Сивите й очи помръкнаха от любов и болка. — Няма да те оставя лесно да се изплъзнеш — прошепна тя. — Няма да крия чувствата си и няма да ти помахам с усмивка.