Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Той искаше да заличи болката в очите й. Искаше да усети вкуса й, да бъде с нея, тъй като вчера следобед не успя. Никога преди Сейбин не беше губил контрол върху себе си по този начин, дори когато беше младеж, в който се събужда сексуалността. Рейчъл предизвикваше в него изключителна реакция и той се взриви секунди, след като проникна в нея. Тя също бе достигнала своята кулминация, ала му беше ясно, че бе припрян, беше я наранил с агресивното си проникване. Втори път нямаше да позволи подобно нещо. Щеше да изчака, докато Рейчъл наистина се подготви за него и е обхваната от неистово желание.
Тя трепереше в прегръдката му. Той усещаше соления вкус на сълзите й на езика си. Бавно я заведе до леглото, като не изключи лампите, защото искаше да вижда всеки нюанс на изражението й, докато я люби. После спря, за да изхлузи джинсите си. Рейчъл го наблюдаваше. Ръцете й машинално посегнаха към нощницата й. Кел бързо ги спря.
— Не, не сваляй засега нощницата си — може би за него бе по-лесно да не я вижда гола и изтегната в очакване. Той попадна в капана на собствената си дилема. Желаеше да я гледа, докато се любеха, докато я подготвяше да го приеме, но знаеше, че голото й тяло щеше да го възбуди по-бързо, отколкото му се искаше точно в този момент. Самата мисъл за нея го измъчваше достатъчно. В слабините си усещаше тежест. Услужливата му памет му припомни усещането, когато бе в нея.
— Защо? — дрезгаво попита Рейчъл, докато лежаха на леглото, а Кел се надвесен над нея. Изражението на лицето му би я изплашило, ала тя му имаше пълно доверие.
Той бавно погали с ръка гърдите й. Под тънката памучна материя зърната й се втвърдиха.
— Защо нощницата ли? — поясни Кел.
Трудно й беше да говори, когато не й стигаше дъх.
— Да.
— Защото се настройвам за бунт.
Не, тя се настройваше. С леки и гальовни движения пръстите му предизвикаха приятен трепет и възбудените й сетива жадуваха за още и още. Понякога той просто я докосваше с върха на пръстите си, друг път я галеше в дланта си. Целуваше устните й, ушите й, брадичката й, извивката на шията й, изключително нежната вдлъбнатина на ключиците й. Накрая гърдите й познаха топлия и влажен устрем на устните и езика му. Беше още по-влудяващо, защото Кел не свали нощницата й. Когато устните му прегърнаха с топъл дъх набъбналите й зърна и ги поеха толкова жадно, че Рейчъл простена, между устните му и плътта й стоеше тънката преграда на памучната материя. Тя се опита да разкопчее двете копчета на нощницата си, за да му предложи голотата си, но той я спря, като хвана ръцете й, постави ги на възглавницата над главата й и ги задържа там със силната си ръка.
— Кел! — простена Рейчъл, като се мъчеше да се освободи, ала той бе невероятно силен, въпреки полузарасналите си рани, и тя не успя. — Има нещо жестоко в теб!
— Не — прошепна Кел. — Искам само да се чувстваш добре. Не ти ли харесва така?
Нямаше как да отрече. Той лесно разчиташе знаците на възбудата в тялото й.
— Да — призна тя, задъхана. — Но и аз искам да те докосвам. Нека…
— Не още. Караш ме да се чувствам като тийнейджър, който е готов за нула време. Този път ще се постарая на теб да ти е приятно.
— И преди ми беше приятно — рече тя и простена, когато с лявата си ръка Кел нежно погали бедрата й. Рейчъл затаи дъх и неистово се изви към ръката му.
— Бях прекалено груб и бърз и те нараних.
Тя не отричаше, ала неудобството не беше неочаквано, а и удоволствието дойде бързо след това. Опита се да му го обясни, но думите се спираха в гърлото й. Той мушна нощницата между нозете й и погали с ръка женствеността й. Тялото й се разтресе от удоволствие и Рейчъл тихо простена.
Докосването му бе силно, но нежно. Тя бавно извиваше глава върху възглавницата между ръцете си. Ако преди я бе предизвиквал, то сега я измъчваше по най-сладкия начин. Усети в тялото си топлина. Гърдите й бяха толкова твърди, че я боляха. Кел усети момента, в който Рейчъл вече не издържаше, и се наведе, за да целува меката й плът, при което тя отново простена тихо, но диво.
Ръката му беше върху голото й бедро под нощницата. Усещането за плътта му беше толкова силно, че Рейчъл отново се разтресе.
— Спокойно — прошепна той, а тя се опита да се успокои, доколкото можеше, докато топлата му и твърда ръка се движеше нагоре по бедрото й и нежно го галеше. С длан намери другото й бедро и го погали. Това я влудяваше.
— Почакай! — гласът й беше заплаха и обещание.
Кел се засмя на глас, нисък и груб звук на мъжки триумф. Като през мъгла Рейчъл осъзна, че го чува да се смее за пръв път.