Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
— Забавлява ли се? — прошепна в ухото й един нисък и ядосан глас.
— Кел… — Рейчъл се отпусна в него. От допира му тялото й се изпълни с удоволствие.
— Той докосна ли те? Целуна ли те?
Тя очакваше въпроси, ала не такива. Гласът на Кел беше дрезгав, едва ли не свиреп.
— Знаеш, че не го е направил — твърдо отвърна Рейчъл. — В края на краищата, ти нали беше тук и наблюдава.
— Ами преди това?
— Не. В никакъв случай. Не бих понесла самата мисъл за това.
Тялото му силно потрепери, необикновена реакция на човек, който владее себе си, но когато проговори, гласът му отново бе равен:
— Да влезем.
Той заключи, а тя отиде в спалнята да остави чантичката си и да събуе обувките си. После Кел влезе при нея в банята. Черните му очи бяха безизразни, докато я наблюдаваше как сваля обеците от ушите си и слага бижутата в кутия, обшита с кадифе. Беше прав, Рейчъл добиваше стилен и изискан вид толкова лесно, колкото и когато трябваше да ходи боса в градината, и в двата случая беше дяволски секси.
Мълчаливият му втренчен поглед я смущаваше.
— Разбрах някои неща — най-после рече тя, измъкна една нощница от дрешника и му хвърли бърз поглед. Кел изглеждаше разярен, въпреки че лицето му беше като скала, а очите му бяха безизразни. Беше скръстил ръце пред голите си гърди. Беше само по джинси и обувки и изглеждаше страхотно. Не попита нищо, ала тя накратко му съобщи новините. — Деветима души активно те издирват, но Елис се изпусна, че могат да разчитат на подкрепление от около още двадесет мъже, ако се наложи. Разпръснати са нагоре и надолу по брега. Елис и Лоуъл са отседнали в мотел „Харън“. Той мисли, че си мъртъв и че си губят времето, ала началникът на операцията не се отказва.
Това трябваше да е мистериозният „Чарлз“. Сейбин разбра кой стои зад всичко от момента, в който разпозна червенокосата Ноел на лодката. Знаеше, че бе въпрос на време, докато отново им се пресекат пътищата. Чарлз стоеше начело на международна терористична организация, която ставаше все по-дръзка и по-предизвикателна, докато същевременно самият Чарлз се държеше настрана, защитен от мрежа от технически и политически механизми. Сега той си показа рогата, за да залови Сейбин. Но направи една голяма грешка, първият му опит беше неуспешен и Сейбин разбра, че в организацията му имаше предател. Чарлз не можеше да си позволи да преустанови издирването, докато не намереха Сейбин, жив или мъртъв.
Кел не зададе никакви въпроси и Рейчъл влезе в банята, за да изчисти грима си и да се преоблече. Мълчанието му бе невъзмутимо. Вероятно го използваше като оръжие, за да изкарва хората от равновесие и да ги принуждава да изпадат в положение да се защитават. Е, тя не беше една от многото, беше жената, която го обича.
След пет минути излезе от банята с дрехите си в ръка. Сейбин седеше на леглото и сваляше обувките си. Погледът му я проследи, докато Рейчъл закачи дрехите си в дрешника, и не се отмести дори когато той се изправи, за да свали ципа на панталона си.
— Нощницата е губене на време — бавно рече Сейбин — Можеш да я свалиш и да я върнеш в чекмеджето.
Тя го погледна стъписана. Той стоеше, изправен до леглото с ръце на ципа, и я гледаше съсредоточено, както котка следи мишка. Изведнъж въздухът край нея се нажежи от напрежение, гърлото й пресъхна. Сейбин бавно смъкна ципа на джинсите си. Панталоните му се отвориха и откриха бронзовия тен на слабините му. Издутината под панталоните ясно демонстрираше намеренията му.
Тялото й тутакси откликна, сърцето й лудо затупка, а дъхът й стана на пресекулки. От самото начало беше така, Рейчъл вече не можеше да се владее, както преди. Сейбин я желаеше, това беше повече от очевидно. Ала не искаше да я желае и мисълта за това болеше. Тя отново преглътна, бутна вратата на дрешника да я затвори и после се облегна на него.
— Глупаво е — рече тя, като се опита да придаде на гласа си мрачен нюанс, но не се справи. Гласът й трепереше. — След днешния следобед да не мислиш, че ще ми е по-лесно да си лягам с теб. Не е така. Не знам какво има между нас, ако изобщо има нещо. Въобразявах си, че ще ни стане ясно, ала не е така. Какво искаш от мен? — Рейчъл махна бързо с ръка. — Освен секс.
Кел мълчаливо изруга. Толкова добре умееше да държи хората на разстояние от себе си, че сега, когато отчаяно искаше Рейчъл до себе си, докато все още бяха заедно, тя продължаваше да си мисли, че той я отблъсква. Имаха толкова малко време заедно, че мисълта да не се възползват от всяка секунда беше непоносима. Кел не знаеше как да я накара да прозре това. Може би бе по-добре, че не го разбираше; може би щеше да е по-лесно за нея, ако никога не разбереше как бе бил изкушен да забрави за всичките правила и приоритети. Той трябваше да я притежава, трябваше да запази спомени заради пустите дни в бъдеще, когато Рейчъл нямаше да е до него. Дори и сега тя не играеше игрички, не се опитваше да се скрие зад лъжи, за да запази гордостта си. Беше толкова откровена, че заслужаваше поне частица от неговата честност, независимо от това, колко щеше да боли. Но болката не беше само нейна.