Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Кел я погледна и каза:
— Всичко. Ето какво искам. Ала не мога да го имам.
Рейчъл потрепери. В очите й напираха сълзи.
— Знаеш, че можеш да имаш всичко. Трябва само да се протегнеш и да го вземеш.
Той бавно се приближи до нея и сложи ръка на рамото й, после я промуши под нощницата и погали топлата й сатенена кожа с грубите си пръсти.
— И да рискувам живота ти? — попита с нисък глас. — Не, не бих могъл да живея така.
— Опитваш се да твърдиш, че всеки, който е близо до теб, се превръща в мишена. Другите агенти…
— Другите агенти не са аз — прекъсна я Кел тихо с вперен в нея черен поглед. — Има няколко ренегатски правителства и терористични групи, които искат главата ми. Смяташ ли, че ще помоля, която и да било жена да сподели този живот с мен?
Тя успя да се усмихне през сълзи.
— Не се опитвай да ми кажеш, че живееш като отшелник. Знам, че си имал жени…
— Никоя не ми е била близка, нито специална. Никоя, която може да свикне със заплахата за мен. Опитвал съм, скъпа. Бях женен, години преди положението да се влоши, както е сега. Раниха я при опит за покушение над мен. Като една умна жена, тя светкавично ме напусна.
Не е била толкова умна, помисли си Рейчъл. Знаеше, че никога не би позволила такова нещо да я отдалечи от него. Гърлото й се бе свило и тя едва ли не се задушаваше. Докато го гледаше, сълзите й се търкулнаха по бузите й.
— Струва си да съм с теб — прошепна. — Бих рискувала.
— Не — поклати глава той. — Няма да ти позволя. Няма да рискувам, не и твоя живот. — Избърса сълзите по лицето й с палец.
— Това не е ли нещо, което аз трябва да реша?
Той прегърна с две ръце лицето и, после мушна пръсти в гъстите й коси и я доближи до себе си.
— Не и когато нямаш реална представа за опасността. Натрупала си малко опит като разследващ репортер и забелязваш повече, отколкото е здравословно за теб, но си невинна като бебе, стане ли въпрос за моята работа. Наистина има агенти, които водят съвсем нормален живот, обаче аз не съм от тях. Аз съм един от малцината. Съществуването ми дори не е публично признато.
Рейчъл пребледня и лицето й застина.
— Знам повече за рисковете, отколкото си мислиш.
— Не, познаваш киноверсиите, изчистени, наситени с романтика и приключения.
Тя изведнъж отдръпна глава при докосването му и ръцете й се свиха в юмруци.
— Така ли мислиш? — рязко попита Рейчъл, а в гласа й се долови болка. — Съпругът ми беше убит от бомба в кола, предназначена за мен. Нямаше нищо изчистено, нямаше романтика, нито приключения. Той умря вместо мен. Попитай ме какво знам за това, някой друг да заплаща цената за риска, който аз съм си избрала! — Сълзите й започнаха да се стичат и тя припряно ги избърса като го гледаше свирепо. — Върви по дяволите, Кел Сейбин! Мислиш ли, че искам да те обичам? Ала поне съм склонна да рискувам, а не бягам, както постъпваш ти!
Десета глава
Тя плачеше. Да я гледа човек беше все едно да понесе болката от удар в стомаха. Рейчъл не беше от ревливите и с усилие на волята си налагаше да не плаче, но сълзите сами се стичаха по бузите й, докато го гледаше в лицето. Тя непрекъснато ги изтриваше. Кел бавно протегна ръка и отметна косите й от влажното й лице, после я прегърна и сгуши главата й в здравото си рамо.
— Каквото и да се случи, не мога да рискувам живота ти — каза той тихо и измъчено.
Доловила категоричността в гласа му, Рейчъл разбра, че няма начин да го убеди в противното. Той щеше да си тръгне, и то завинаги. Тя отчаяно се долепи до него, за да поеме аромата на тялото му. Ръцете й се опитваха да запомнят усещането от допира до него. Кел повдигна брадичката й, наведе главата й назад и положи устни върху нейните. Целувката беше силна и страстна, донякъде ядна, тъй като разполагаха с толкова малко време, вечността нямаше да им стигне. Рейчъл въздъхна и отвори устни, за да приюти езика му. Пръстите й милваха мускулестия му гръб. Тя тутакси усети как гърдите й се втвърдяват и как слабините й изтръпват от удоволствие. Устните им не се отделиха.