Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
— Ти сигурен ли си, че тази твоя невидимост ще ни свърши работа?
— Напълно, Капитане. Иначе отдавна щяхме да сме трупове. Имай ми доверие. Ще те заведа до мястото.
Сайлънс подсмръкна.
— Один, още ли слушаш?
— Да, Капитане. В аудиовръзката няма смущения.
— Покажи ми плана на трето ниво.
Светещите символи и линии изплуваха във въздуха пред очите му. Сайлънс провери къде се намират и се ухили свирепо. Бяха много по-близо до центъра на паяжината, отколкото си представяше.
— Один, случайно да си преразгледал решението си да не ни пускаш в катера?
— Не, Капитане. По този въпрос в мен са заложени недвусмислени инструкции на Сигурността. Но, разбира се, ще ви осигурявам цялата информация, която ми е достъпна.
— А измъкна ли още нещо полезно от компютрите на базата?
— Засега не, Капитане, обаче има още няколко сектора, блокирани с кодове на Сигурността, до които нямам достъп.
— Добре, махни плана.
Светещата карта изчезна.
— Компютър, поддържай връзка. Осведомявай ме за всяка промяна в положението.
— Естествено, Капитане.
— Гарване, предполагам, че чу това. Нещо да кажеш?
— Само едно — отсега нататък трябва да напредваме още по-предпазливо. Почти стигнахме до целта и не ми се вярва пришълецът да е оставил центъра на системата си без защита. Непременно има средства за отблъскване на атака, както и капани.
— Наистина ми липсваше твоето слънчево настроение, Гарване. Винаги очакваш най-лошото, нали?
— Да, Капитане. И обикновено съм прав.
Сайлънс прихна.
— Добре де, след няколко минути ще стигнем до центъра. Ако приемем, че някак си си пробием път през защитата, имаш ли идея какво ще правим там?
— Всъщност нямам. Няколко от твоите гранати, съчетани с насочена психобуря от моя страна, вероятно ще са достатъчни да съсипем каквото е сглобил пришълецът. Но няма как да се уверим в това, преди да отидем там.
— А няма ли да ми дръпнеш една реч колко неправилно е, че замислям унищожението на цяла нова раса? Доколкото си спомням, беше доста красноречив, когато се отнасяше до Ашраите.
— Онова беше друго. Ашраите имаха желание да постигнем някаква форма на съвместно съществуване. А за този вид разум е невъзможно. Самият му живот зависи от пълното преобразяване и контрол върху околната среда. И е не по-малка заплаха за този свят и Ашраите, отколкото за Империята.
— Ще ми се да не приказваш за Ашраите по този начин — все едно са живи. Те са изтребени, няма ги. Аз ги унищожих до последния. Гарване, твърде дълго си живял в самота.
В погледа на Гарвана имаше почти неприкрито съжаление.
— Ашраите не са изчезнали. Никога не си разбирал връзката между тях и металната гора. Тук съм от десет години и едва сега започвам да проумявам какво унищожихме. Ашраите бяха цяла раса от еспери, имаха достъп до пси-феномени, които трудно бихме доловили, камо ли разбрали. Сражаваха се като равни с Империята при цялото й превъзходство в технологиите. И въпреки че ти изгори планетата, те още са тук. Телата им може и да са мъртви, но душите им витаят сред дърветата. Ако така ще ти е по-лесно да приемеш истината, наречи го огромно живо поле от пси-енергия и явления, чиято основа е металната гора. Докато тя съществува, Ашраите също са тук. Те не забравят и не прощават. Бяха много особени, Джон. Ти така и не разбра какво извърши в този свят.
— О, не, Шон. Знам какво извърших.
Гарвана изведнъж спря и махна на Сайлънс да не продължава напред. Останаха неподвижни в малкото осветено пространство, а Гарвана се мръщеше неуверено, опипваше наоколо със своя есп. Накрая поклати глава и подкани Сайлънс да тръгват, но гримасата не изчезна от лицето му. Капитанът вдигна разрушителя, вглеждаше се ядно във всяка потрепваща сянка. С всеки миг усещаше нарастващия натиск на безбройните невидими очи, но нищо не им се противопоставяше със сила.