Нашественици във времето
- Автор: Бакстър Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нашественици във времето». Краткое содержание книги:
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=67499
Навсякъде в изкуствената пещера „Приятелите“ бяха загубили чувството си за дисциплина. Запрепъваха се надалеч от пултовете, вкопчваха се един в друг в хаотични купчини хора. Или отчаяно бягаха от разрушението. Движението в тръбите на сингуларните оръдия замря. Към небето вече не излитаха искри.
Берг разбра, че това беше краят на „Приятелите“.
Пусна Джаар и се наведе към пулта. Опитваше нищо да не забелязва — вонята на овъглено месо, блъскащия в лицето й вятър, ужасното скърцане на разпадащия се ксийлски материал — и да схване схемата за управление на оръдието. Това ставаше чрез просто докосване на сензорен екран и логиката беше очевидна. Леко почукваше по цветните квадратчета и набързо преглеждаше графиките за насочване.
С ъгълчето на окото си зърна схематични диаграми на кораба — огромни ивици от основата на купола грееха в червено — графики, поредици числа, данни за по-трудно доловимите повреди.
Берг попита:
— Доколко се е влошило положението? Ще загубим ли въздуха?
Джаар я погледна разсеяно, лицето му се сви от болка.
— Не! — Гласът му беше хриптящ вик над хаотичната врява. — Пробивите в купола са над основната част от атмосферата. Гравитационната яма на сингуларното равнище ще задържи въздуха в плътен слой близо до повърхността… поне през следващите минути. Но той ще се просмуква навън през пролуките. Ще поеме цялата тази горещина и направо ще изври от разрушения пашкул… а и куполът може би ще се срути докрай.
— Добре. Кажи ми как е сингуларното равнище.
Той сведе мътния си поглед към пулта, сякаш безцелно вдигна ръка и зачука небрежно по сензорния екран.
— Загубили сме контрол над около тридесет процента от сингуларностите. Задържащата електромагнитна мрежа вече не е цялостна.
Берг се намръщи, опитваше се да проумее.
— Това какво означава за нас?
— Не сме проигравали предварително такова развитие на събитията. — Обърна лице към нея, потта по голата му глава лъщеше в светлината на звездотрошача. — Това е катастрофален провал. Оттук нататък нямаме възможности за действие. Освободените сингуларности ще се привлекат взаимно и ще се съберат. Би било интересно да се изчисли взаимодействието на N броя тела… Разбира се, след време куповете сингуларности ще имплодират. Това е краят.
Раменете му се разтресоха в гърчове под тънката обвивка на изцапания розов плат.
Тя го гледаше. Усещаше, че в този миг пречупеният Джаар охотно би й казал всичко, което би искала да научи за проклетия им Проект — че всички въпроси, измъчвали я през месеците, откакто се стовари със задника напред в скута на „Приятелите“, биха намерили отговорите си…
— Исусе, как ми се иска да имахме време за това!
Ядосано погледна пулта пред себе си, вдигна ръце към сензорния екран — но разположението вече беше друго. Правоъгълници светлина се плъзгаха по него, проклетото нещо се променяше пред очите й.
— Джаар, какво става?
Той погледна без никакъв интерес.
— Компенсиране на изгубените сингуларности. Разпределението на масата ще продължи да се променя, докато нарушените връзки между сингуларностите се установят в някаква форма на стабилна конфигурация.
— Добре.
Тя се вглеждаше в местещите се цветни петна, стараеше се да възприеме картината като единство. Бавно започваше да проумява как новата подредба съответства на запомнената по-рано схема и колебливо посегна към екрана…
Разместването, привидно случайното подреждане започна отново.
Отпусна ръце.
— По дяволите! Така ми се пада, щом си въобразявах, че ще е лесно. — Сграбчи Джаар, той я погледна безизразно. — Слушай, Джаар, ще трябва да изпълзиш навън от тази твоя черупка и да ми помогнеш. Не мога сама да се справя.
— Да ви помогна за какво?
— Да изстреляме сингуларност.
Той поклати глава. Берг не беше съвсем сигурна, но й се стори, че той търпеливо се усмихва на нейното невежество.
— Няма смисъл. Вече ви обясних, че без тези тридесет процента, които изгубихме, не можем да завършим Проекта…
— Проклет да си! — кресна тя в усилващия се вятър. — Не смятам да пратя тези неща към Юпитер! Чуй ме. Искам да ми помогнеш да отблъснем Сплайна…
Той пак поклати глава, явно объркан и уплашен, и направи усилие да й се измъкне.
— Какво ви става бе, хора? Знам, че вашият Проект беше по-важен от скапания ви живот, но сега се провали! Защо не ми помогнете, искам да ви запазя живота!