Вампирът (Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон)
- Автор: Холанд Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Верих
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вампирът (Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон)». Краткое содержание книги:
Замълчах, после произнесох името на Вакел паша.
Мярнах в очите му щастливо пламъче. „Чувал съм за Вакел паша,“ бавно отвърна Лавлейс. „Той е маг, нали? Алхимик?“
Кимнах.
„Къде се намира сега?“
„Защо?“
Лавлейс се усмихна. „Защото явно не ви е обучил достатъчно, милорд.“
Не отвърнах нищо. Само се обърнах и тръгнах нагоре по стълбите. Лавлейс ме настигна тичешком и ме хвана за ръката. „Убихте ли го?“ прошепна той. Дръпнах ръката си. „Убихте ли го?“ Лавлейс оголи зъби в усмивка и отново ме хвана за ръката. „Убихте ли го, сър? Кръвта му не потече ли върху вас като дъжд, като фонтаните в парка «Сейнт Джеймс»?“
Обърнах се. Гръбнакът ми сякаш беше направен от лед. „Откъде знаете?“ попитах го.
Лавлейс се разсмя. Очите му заискриха от удоволствие. „Носят се слухове, милорд. Чух ги край езерото Трихонида. И веднага ме обзе желание да разбера истината. Затова и дойдох.“ Той приближи лицето си. „Наистина сте прокълнат, Байрон.“
Вгледах се в безмилостните му очи. Почувствах как се изпълвам с гняв и омраза, като с лава. „Махайте се“, изсъсках аз.
„Как обаче ще прогоните своите собствени импулси, милорд?“
Отново го хванах за шията и го стиснах. После го отблъснах назад. Той продължи злобно да се усмихва. „Може да имате силата на велик дух, милорд, но бъдете сигурен, че сте паднал ниско, като Луцифер, синът на зората, и като всички нас. Тичайте обратно при своя приятел, наслаждавайте му се, защото той е смъртен и ще умре.“
„Ако го убиеш, Лавлейс…“
„Да?“
„… C теб е свършено“
Лавлейс се поклони насмешливо. „Вие не знаете тайната, нали, Байрон?“
„Тайна ли?“
„Не са ви я казали.“ Лавлейс не задаваше въпрос — просто констатираше факта. Пристъпих към него, а той — към вратата.
„Каква тайна?“ настоях аз.
„Вие сте прокълнат и ще съсипете всички, които са близо до вас.“
„Защо?“
Лавлейс се усмихна иронично. „Защо ли? Точно в това е тайната.“
„Чакайте!“
Лавлейс отново се усмихна. „Ще пътувате до Константинопол, предполагам?“
„Чакайте!“ викнах му аз.
Той се поклони и изчезна. Затичах към вратата, но от него нямаше и следа. Стори ми се, че долових смеха му да се носи с нощния бриз, шепотът му ехтеше в мислите ми. „Вие сте прокълнат и ще съсипете всички, които са близо до вас.“ В далечината пропя петел. Разтърсих глава. Обърнах се и закрачих към стаята, където спеше Хобхаус.
VIII
… накрая му тежало дори присъствието на приятеля му — спътник, чиито интереси били близки с неговите; чак когато застанал съвсем сам на брега на един малък остров в Егейско море почувствал, че духът му диша свободно.