Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
Издайническите движения на ръцете му и магическите пръски, които блещукаха във въздуха около него, недвусмислено говореха, че мъжът изрича заклинание.
Само че Дризт бе по-бърз. Макар и отказал се от своята раса, той си оставаше вещ в магиите като всеки Елф на мрака. Алени пламъци обвиха магьосника само миг преди заклинанието му да подейства и тялото му да стане невидимо.
Алените очертания останаха.
— Уолфгар, магьосника! — извика Дризт и варваринът се втурна към бордовата ограда.
Погледът му светкавично обходи палубата на пиратския кораб и веднага забеляза алените очертания.
Магьосникът, разбирайки смъртната опасност, която бе надвиснала над него, побърза да се скрие зад някакви бурета.
Без да се поколебае и за миг, Уолфгар запрати Щитозъб към него. Могъщият боен чук се вряза в буретата, запращайки във въздуха парчета дърво и струи вода.
После се стовари върху магьосника и го изхвърли високо нагоре. Със силен плясък, премазаното тяло (все още невидимо и очертано единствено от алените пламъци) потъна във водата зад борда на пиратския кораб.
Дризт и Уолфгар, изпълнени с невесело задоволство от добре свършената работа, се спогледаха и кимнаха мрачно. Дюдермонт се плесна по челото, без да може да повярва на очите си.
Може би все пак имаха шанс.
Пиратите от другите два кораба оставиха онова, което вършеха и насочиха цялото си внимание към огнената колесница. Докато Бруенор завиваше зад кораба с катапулта, за да излезе изотзад, Кати-Бри опъна тетивата на Таулмарил.
— Помисли за наш’те приятели! — опита се да я окуражи джуджето, когато видя колебанието, изписано на лицето й.
Само преди няколко седмици Кати-Бри, тласкана от отчаяна нужда, бе убила човешко същество и това никак не й бе харесало. Сега, когато летяха над палубата на кораба, тя с лекота можеше да сее смърт сред беззащитните пред нападението им моряци.
Младата жена си пое дълбоко дъх, опита да се успокои и се прицели в един пират, който стоеше с широко отворена уста, без да подозира, че е настъпил сетният му час.
Трябваше да има и друг начин.
С крайчеца на окото си Кати-Бри съзря по-добра мишена. Тя завъртя лъка си и стрелата полетя към задната част на кораба. Надарена с магическа сила, сребърната стрела се вряза в катапулта и излезе от другата му страна, оставяйки опушена, черна дупка в него.
— Опитайте пламъците ми! — провикна се Бруенор и насочи колесницата право надолу Огнените коне преминаха през грота, оставяйки след себе си разкъсани, изпепелени дрипи.
Стрелите на Кати-Бри, изпращани със съвършена точност, продължаваха да свистят във въздуха и да пронизват огромния катапулт. Когато Бруенор зави и за втори път се накани да профучи през остатъка от платното, пиратите се опитаха да изпратят горящ снаряд срещу него, ала стрелите на Кати-Бри бяха отслабили оръдието и сега пламтящата смола бавно се люлееше ту напред, ту назад.
И падна право върху палубата на собствения им кораб!
— Само още веднъж! — изръмжа Бруенор и погледна през рамо към пламъците, които бяха обхванали мачтата и палубата.
Ала Кати-Бри вече гледаше напред към „Морски дух“, който току-що се бе врязал в един от пиратските кораби, докато вторият съд на разбойниците се приближаваше все по-близо и по-близо до тях и много скоро щеше да се притече на помощ на другарите си.
— Нямаме време! — извика тя. — Там отпред имат нужда от нас!
Моряците на Дюдермонт се бяха вкопчили в люта битка с пиратите и над двата кораба ехтеше звън на стомана. Един от разбойниците видя как Уолфгар запрати чука си по магьосника и като реши, че варваринът е останал без оръжие, скочи върху палубата на „Морски дух“ и се нахвърли върху него, мислейки го за лесна плячка.
Уолфгар с лекота успя да избегне удара му, после го стисна за китката с една ръка, а с другата го сграбчи през кръста. Без да забавя устрема му, исполинът само леко промени посоката и като вдигна тялото на нападателя си високо във въздуха, го прехвърли през отсрещните перила на „Морски дух“. Двама от другарите на пирата, които също се бяха насочили към невъоръжения варварин, бързо промениха решението си и се заеха да си търсят друг, по-добре въоръжен, но не така опасен противник.
В този миг магическият чук се завърна в ръката на Уолфгар. Сега бе негов ред да напада.
Трима от моряците на Дюдермонт паднаха посечени, докато се опитваха да се доберат до корсарския кораб, и пиратите се втурнаха към палубата на „Морски ДУХ“.