Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
— Искаш ли да се върнеш, а? — изръмжа Бруенор на Пиночет, когато се стовари до него в лодката. — Трябва да измъкна едно момиче от водата!
Пиратът уплашено извади меча си и предпазливо погледна зад рамото си.
— Е, ще се извърнеш ли или не? — настоя Бруенор.
Вместо отговор, Пиночет яростно се нахвърли върху него.
— Едно обикновено „не“ щеше да ми е напълно достатъчно — подразни го Бруенор, после с лекота отби меча на пирата и на свой ред замахна към коленете му.
От всички беди, които ги сполетяха този ден, нищо друго не ужаси пиратите така, както нападението на Уолфгар. Младият варварин дори нямаше нужда от дъските — само с един исполински скок той се озова на палубата на пиратския кораб и се вряза в редиците на разбойниците, вдигнал Щитозъб високо над главата си. Един по един, пиратите рухваха сразени на палубата.
От палубата на „Морски дух“ Дризт гледаше как Уолфгар поваля противник след противник. Елфът още не бе забелязал, че маската му е паднала, но дори да знаеше, пак не би имал време да направи каквото и да било. С намерение да се присъедини към приятеля си, той се втурна към петимата пирати, които още стояха на дъската, хвърлена между двата кораба. Обзети от нечовешки страх, разбойниците му сториха път, избирайки водата пред смъртоносните ятагани на един Елф на мрака.
Само след миг двамата другари вече се биеха рамо до рамо, поваляйки всеки, който им се изпречеше на пътя. В това време Дюдермонт, заедно със своите опитни моряци успя да прочисти „Морски дух“ от пиратите и да завземе всички мостчета, които свързваха двата кораба. После, спокойни, че бяха победили, зачакаха Уолфгар и Дризт да довършат работата си на пиратския кораб. Все повече и повече разбойници захвърляха оръжията си и се насочваха към „Морски дух“, избирайки плена пред битката с грамадния варварин и Елфа на мрака.
— Сега ще умреш, брадато псе! — изрева Пиночет и отново замахна с меча си.
Бруенор, който още се опитваше да запази равновесие в люлеещата се лодка, не се опита да го спира, изчаквайки най-подходящия момент, в който да нанесе своя удар.
Този момент дойде, когато с крайчеца на окото си Бруенор видя пирата, когото бе съборил през борда на горящия кораб, да се приближава към тях.
Мъжът се вкопчи в лодката, но преди да успее да се покатери вътре, митралната брадва на джуджето се стовари върху главата му и го запрати обратно в океана.
Водата около лодката бързо почервеня.
— Приятел ли ти беше? — подигравателно попита Бруенор.
Точно както се надяваше, Пиночет се нахвърли отгоре му с удвоена ярост. В гнева си пиратът не уцели, но не успя да спре и политна напред. Бруенор бързо се отмести, за да наклони лодката още повече, като в същото време нанесе силен удар със златния щит в гърба на противника си.
— Хвърли меча и ще ти пожаля живота — извика Бруенор, когато Пиночет цопна във водата на няколко метра от лодката.
Джуджето прекрасно разбираше, че това не ще да е обикновен пират, освен това, ако го убиеше, щеше да му се наложи да гребе сам, а това никак не му се нравеше.
Притиснат между Бруенор, от една страна и смъртоносната прегръдка на морето — от друга, Пиночет разбра, че няма кой знае какъв избор и примирено заплува към лодката. Бруенор му помогна да се качи в нея и го накара да седне между двете гребла.
— Обърни я обратно — сопна се джуджето. — И почвай да гребеш здраво!
— Маската ти е паднала — прошепна Уолфгар на Дризт, когато се справиха и с последния пират.
Дризт се скри зад една мачта и отново скри чертите си на Мрачен елф.
— Мислиш ли, че са забелязали? — попита той, когато се върна при Уолфгар.
Още преди да бе довършил, видя как моряците на Дюдермонт, които се бяха прехвърлили на пиратския кораб, му хвърлят подозрителни погледи, здраво стиснали оръжията си в ръце.
— Забелязали са — отвърна Уолфгар.
После тръгна към една от дъските, прехвърлени между двата кораба и рече:
— Да вървим. Ще видиш, че ще го приемат.
Само че Дризт не беше толкова сигурен. Прекрасно си спомняше други случаи, когато хора, чийто живот току-що бе спасил, се нахвърляха върху него в мига, в който видеха цвета на кожата му.
Ала това бе цената, която трябваше да плати за избора си да напусне своя народ и да дойде на повърхността.
Дризт стисна рамото на Уолфгар и решително тръгна към „Морски дух“. Докато отиваха към своя кораб, Дризт се обърна към младия варварин и му смигна, после окачи ятаганите на кръста си и се изправи очи в очи с моряците.
— Нека най-сетне се запознаят с истинския Дризт До’Урден — меко прошепна зад него Уолфгар, давайки на приятеля си цялата сила, от която той се нуждаеше.