Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
— Може и да не се стигне до битка — проговори най-сетне Дюдермонт. — Ако са достатъчно разумни, муранците ще се предадат без бой.
Дризт като че ли започна да разбира.
— Значи калимпортският флаг носи не само полза, но и отговорности?
Дюдермонт безпомощно сви рамене:
— Всъщност тук не е много по-различно от големите градове — обясни той. — Там има гилдии на крадците, тук — пирати. Името е различно, но в същината си и едните, и другите са еднакви — неизбежно зло. Ако сега се бием срещу тях, това ще сложи край на неписаното правило да не нападат калимпортски кораби и ще докара още по-големи беди, отколкото плячкосването на един търговски кораб.
— И така ще обречем всеки съд, плаващ под калимпортския флаг, на сигурно нападение — добави Дризт.
Светлината в очите му угасна. Той отвърна поглед от Дюдермонт и се вгледа напред, в очакване на предстоящата драма.
Капитанът, изпълнен с уважение към високите идеали на елфа (идеали, които не му позволяваха да се примири с подобни разбойници) сложи ръка на рамото му:
— Ако се стигне до бой — обеща той и думите му накараха Дризт отново да го погледне в очите, — „Морски дух“ ще се включи в битката.
Дризт пак впери поглед към хоризонта и стисна ръката на капитана, която още лежеше върху рамото му. Дюдермонт нареди на хората си да бъдат готови и опасният блясък отново се завърна в очите на елфа.
В действителност, Дюдермонт не очакваше да има битка. Беше виждал подобни сцени десетки пъти преди — когато пиратите надхвърляха по численост жертвите си, рядко се стигаше до кръвопролития. Ала този път нещо не беше наред. Корсарите минаха прекалено далече от муранския кораб, за да го завземат на абордаж. За миг Дюдермонт реши, че пиратите се канят да нападнат отдалече (върху палубата на единия от корабите имаше катапулт) и да разрушат муранския съд, макар това да му се виждаше ненужно.
И тогава разбра истината. Пиратите изобщо не се интересуваха от муранския кораб. Целта им бе самият „Морски дух“.
От върха на мачтата Уолфгар също видя как пиратите отминаха муранския кораб.
— На оръжие! — провикна се той. — Насочват се към нас!
— Май все пак ще си получиш битката, която искаше каза Дюдермонт на Дризт. — Изглежда, че този път и калимпортският флаг няма да ни защити.
За привикналия с мрака на земните недра елф, пиратските кораби не бяха нищо повече от две черни петънца на фона на искрящата вода, ала дори и така не му бе никак трудно да разбере какво точно става. Постъпката на пиратите обаче го озадачи немалко — дали пък неочакваното им нападение нямаше нещо общо с него и Уолфгар?
— Защо нападат нас? — попита той.
Дюдермонт сви рамене.
— Навярно някой им е казал, че един от корабите на Калимпорт носи ценен товар.
Пред очите на Дризт изплува образът на огнените кълба, които бяха видели да се издигат в небето над Балдуров яз. Сигнал ли, зачуди се той отново. Все още не можеше да намести всички парченца от мозайката, ала едно заключение като че се налагаше от само себе си — по някакъв все още неизвестен начин, двамата с Уолфгар бяха свързани с това нападение.
— Ще се бием ли? — обърна се той към Дюдермонт и видя, че капитанът вече бе започнал да съставя план.
— Дръж курс на запад — нареди той на кормчията. — Искам да заобиколим Корсаровите острови. Нека видим дали тези кучета ще се справят с рифовете!
После изпрати един моряк да смени Уолфгар на наблюдателницата — силата на младия исполин щеше да е необходима за нещо по-важно.
„Морски дух“ проряза вълните и рязко зави надясно. Корабът на изток от тях, онзи, който се намираше по-далеч, също смени посоката си и ги последва. Другият, по-големият от двата, продължи напред. Съвсем скоро снарядите от катапулта му щяха да достигнат „Морски дух“.
Дюдермонт посочи най-големия от островите на запад.
— Насочи кораба натам — нареди той на кормчията, — ала се пази от подводната скала. Отливът е настъпил, така че скалата трябва да се вижда.
Уолфгар се спусна от наблюдателницата и скочи на палубата.
— Иди на гротмачтата — каза Дюдермонт. — Вземи въжето и когато ти дам сигнал, дърпай с всички сили. Няма да имаме втори шанс.
Върху лицето на Уолфгар се изписа решително изражение и той сграбчи дебелото въже, като за по-сигурно го омота около китките и дланите си.
— Огън в небето! — провикна се един от моряците и посочи на юг, към по-големия от пиратските кораби. Един пламтящ къс смола проряза въздуха и цопна в океана далеч зад „Морски дух“. Водата закипя.