Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
Ала дори и най-бързият кораб не бе в състояние да изпревари магьосническия зов.
Капитан Дюдермонт водеше „Морски дух“ към средата на Асавирския провлак, по-далеч от закътаните заливчета на полуострова, където често се криеха пирати и дебнеха минаващите търговски кораби. Освен това гледаше да се държи настрани от островите, които бяха пръснати из водите на запад от него. Наричаха се Нелантер, Корсаровите острови, и бяха обвити със злокобна слава. Пътят, който Дюдермонт избра, бе доста натоварен и това му вдъхваше спокойствие. Флагът на Калимпорт се вееше гордо на мачтата, във водите около „Морски дух“ се виждаха знамената на още няколко търговски кораба.
Използвайки една често срещана моряшка хитрина, Дюдермонт се приближи до един от тези кораби и заплува след него. Не така подвижен и бърз като „Морски дух“, той плаваше под флага на Муран (не особено голям град на юг от Балдуров яз) — всеки пират би предпочел да нападне него, вместо да си има работа с бързия калимпортски кораб.
На около тридесет метра над водата, Уолфгар стоеше на наблюдателницата и не изпускаше от поглед другия кораб. Благодарение на силата и сръчността си, младият варварин бързо усвояваше тънкостите на моряшкия занаят и с истинско желание вършеше и най-тежката работа, наравно с останалите моряци от екипажа. Най-много обичаше да стои на пост на върха на мачтата, макар наблюдателницата да бе доста тесничка за човек с неговите размери. Там горе намираше спокойствие и оставаше сам с топлия вятър и мислите си. Облегна се на мачтата и заслони очите си с ръка, за да вижда по-добре какво става на палубата на муранския кораб.
Човекът, който седеше в наблюдателницата на другия кораб, извика нещо, което Уолфгар не можа да долови, и моряците се разтичаха напред-назад. Повечето от тях се втурнаха към носа и се вгледаха в хоризонта. Уолфгар се изправи и впери поглед на юг, мъчейки се да види какво ги бе уплашило.
— Дали им харесва това, че ги следваме толкова отблизо? — обърна се Дризт към Дюдермонт, който стоеше на капитанския мостик заедно с него.
Докато Уолфгар, който непрекъснато вършеше нещо по кораба, дотолкова се бе сближил с екипажа, че те вече го имаха за свой отдавнашен другар, между Дризт и капитана се бе зародило искрено приятелство. Освен това капитанът прекрасно разбираше колко полезно може да му бъде мнението на елфа и затова на драго сърце споделяше с него опита си.
— Дали разбират, че ги използваме?
— Не може да не са наясно защо плаваме след тях — отвърна Дюдермонт, — а капитанът им — ако е опитен моряк — би направил абсолютно същото, ако ролите ни бяха разменени. Освен това те също печелят от присъствието ни — мнозина пирати биха се отказали да ги нападнат, само защото наблизо има калимпортски кораб.
— А може би се досещат, че така можем да им се притечем на помощ, ако все пак ги нападнат — рече Дризт.
Явно бе, че самият Дризт иска да разбере дали „Морски дух“ наистина би помогнал на другия кораб в една такава ситуация. Чувството за справедливост и чест бе силно развито у елфа и Дюдермонт, който не бе много различен от него, му се възхищаваше за това. Ала капитанът трябваше да мисли за хората си, както и за всички отговорности, които положението му водеше след себе си.
— Може би — отвърна той.
Дризт не настоя повече, доволен, че Дюдермонт умее да запазва равновесие между морала и отговорностите.
— Платна на юг! — долетя викът на Уолфгар от наблюдателницата и мнозина от моряците се струпаха на бордовата ограда.
Дюдермонт отправи поглед към хоризонта, ала като не видя нищо, вдигна очи към Уолфгар.
— Колко са?
— Два кораба! Идват право насам! — отвърна младежът. — Плават заедно, но между тях има голямо разстояние!
— Канят се да минат от двете ни страни? — попита Дюдермонт.
Уолфгар се вгледа внимателно в курса на двата кораба и видя, че подозренията на капитана бяха верни:
— Ще минем между тях!
— Пирати? — запита Дризт, макар да знаеше отговора.
— Така изглежда — отговори Дюдермонт.
Платната на приближаващите кораби вече можеха да се забележат и от палубата.
— Не виждам знаме! — извика един от моряците на капитана.
Дризт посочи към търговския кораб пред тях:
— Те ли са целта им?
Дюдермонт кимна мрачно:
— Така изглежда.
— Да се приближим тогава — рече Дризт. — Двама срещу двама — това вече ще бъде честна битка.
Дюдермонт погледна елфа и бе изумен от внезапния огън, който видя да гори в лавандуловите му очи. Как би могъл да накара този доблестен войн да разбере каква бе тяхната роля в предстоящата драма? „Морски дух“ плаваше под флага на Калимпорт, другият кораб — под знамето на Муран. Двата града дори не бяха съюзници.