Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
Пиночет обърна поглед към големия кораб и прецени ъгъл, под който той се намираше от „Морски дух“. Катапултът щеше да изстреля два, най-много три снаряда, преди „Морски дух“ да достигне третия кораб, който запречваше входа на провлака. Флагманският кораб все още се намираше доста далеч и Пиночет се зачуди какви ли загуби ще трябва да понесат хората и съдовете му, преди да успее да им се притече на помощ.
Ала пиратският капитан бързо остави мислите за материалните загуби настрана. В момента правеше лична услуга на водача на могъщата гилдия на калимпортските крадци. Каквото и да му струваше изпълнението на тази задача, възнаграждението на Пук паша със сигурност щеше да го надхвърли многократно!
Кати-Бри нетърпеливо се вглеждаше във всеки нов кораб, който се зададеше под тях, ала Бруенор, сигурен, че магическият медальон ги води в правилната посока, не им обръщаше никакво внимание. Дали благодарение на магическия медальон или не, ала джуджето усещаше, че Дризт е в беда и че всяка изгубена минута може да бъде фатална.
Изведнъж Бруенор протегна ръка напред.
— Ето ги! — извика той в мига, в който „Морски дух“ се показа на хоризонта пред тях.
Кати-Бри нито за миг не се усъмни в думите му. Тревожният й поглед бързо обгърна драматичната сцена, която се разиграваше под тях.
Къс горяща смола се издигна във въздуха и удари задната част на „Морски дух“, за щастие прекалено слабо, за да нанесе серозни повреди.
Кати-Бри и Бруенор видяха как пиратите отново зареждат катапулта; видяха кръвожадните моряци от кораба, който запречваше провлака, да стоят на палубата, стиснали голи мечове в ръце; видяха и третия пиратски кораб, който пореше водите, за да затвори капана около „Морски дух“.
Бруенор изви колесницата на юг, право към най-големия от корабите на пиратите.
— Първо катапулта! — яростно се провикна той.
Пиночет, както повечето от моряците на двата пиратски кораба, стоеше на палубата и изумено гледаше приближаването на огнената колесница. Дюдермонт и екипажът му обаче бяха прекалено погълнати от собственото си отчаяно положение, за да се тревожат и за онова, което ставаше над тях. Единствено Дризт се вгледа по-внимателно в огнения екипаж. Дали там горе не бе видял да проблясва рогът на един стар, очукан шлем, който добре познаваше? А и червеникавите къдрици, които се развяваха зад него — дали му се струваше или наистина му напомняха за някого?
Ала не, това сигурно бе просто игра на светлината, плод на не погиващите му надежди. После колесницата отмина, оставяйки огнена диря след себе си, и елфът престана да мисли за нея.
Моряците на „Морски дух“ се бяха събрали на предната палуба и изпращаха стрела след стрела към пиратския съд, с надеждата, че така магьосникът няма да успее да нанесе втори удар.
Въпреки всичките им усилия, откъм кораба на пиратите много скоро долетя и втора светкавица, ала високите вълни така яростно люлееха „Морски дух“, че единственото, което мълнията успя да направи, бе да прогори неголяма дупка в грота.
Дюдермонт погледна към Уолфгар с надежда.
В следващия миг „Морски дух“ вече минаваше на по-малко от метър от кила на пиратския кораб и като че ли се бе насочил право към острите подводни скали.
— Тегли! — провикна се Дюдермонт и Уолфгар задърпа платното с всички сили, цял почервенял от неимоверното усилие.
Гротмачтата застена, гредите започнаха да пращят и да пукат, пълните с вятър платна яростно заплющяха, но Уолфгар продължаваше да тегли, напрегнал и най-малкото мускулче от тялото си. „Морски дух“ се завъртя около оста си, носът му се вдигна над една висока вълна и се вряза право в кораба на пиратите. Моряците на Дюдермонт, въпреки че вече бяха видели при Шионтарската река на какво е способен Уолфгар, с всички сили се вкопчиха в бордовата ограда и занемяха от изумление.
Пиратите, които до този миг вярваха, че никой кораб, движещ се с опънати платна, не би могъл да направи толкова рязък завой, дори не успяха да реагират. Единственото, което им оставаше да направят, бе безпомощно да гледат как „Морски дух“ се врязва в десния им борд, впримчвайки двата кораба в смъртоносна прегръдка.
— На абордаж! — извика Дюдермонт и към пиратския кораб полетяха куки, моряците на „Морски дух“ светкавично прехвърлиха здрави дъски и свързаха двата кораба — пиратите вече не можеха да избягат.
Уолфгар се изправи на крака и свали Щитозъб от рамото си. Дризт извади двата си ятагана, ала вместо да се втурне в нападение, внимателно огледа палубата на пиратския кораб. Погледът му се спря върху един мъж, който, макар и да не бе облечен като магьосник, изглеждаше напълно невъоръжен.