Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Мандрейк погледна надолу в чая си, който не харесваше.
— Ами, не знам…
— Искам да ти покажа нещо, Джон. Един малък, магически експеримент. Искам да чуя твоето мнение. Да разбера дали ще успееш да видиш… Хайде, ела. Няма нищо по-добро от настоящето. Би ли взел със себе си и онзи шип от дяволче до теб? Благодаря. Да, можеш да си вземеш чая.
Със ситни, бързи стъпки господин Мейкпийс го поведе към един вътрешен свод. Мандрейк се завлачи след него с известно недоумение. Магически експеримент? Никога не беше виждал Мейкпийс да прави нещо повече от най-простички магии; винаги го беше приемал за сравнително дребен заклинател… Това беше мнението на всички. А всъщност дали…?
Зави зад ъгъла и спря. С усилие задържа чашата да не падне от пръстите му. Очите му се разшириха в полумрака. Челюстта му увисна.
— Какво мислиш? Какво мислиш, момчето ми? — Господин Мейкпийс се хилеше до рамото му.
В продължение на една дълга секунда Мандрейк не можа да проговори, а просто оглеждаше стаята. По-рано тя бе представлявала храм на почитта към драматурга: колекция от трофеи, награди, вестникарски изрезки, снимки и антикварни вещи.
Сега този храм го нямаше. Само една-единствена крушка излъчваше приглушено сияние. В стаята имаше две пентаграми, внимателно нарисувани на бетонния под. Първата, на магьосника, беше със стандартни размери, но другата беше много по-голяма. И не беше празна.
В центъра на пентаграмата за призоваване стоеше метален стол, хванат за пода с четири огромни болта. Столът бе направен от желязо, с дебели, грубо заварени крака. Леко проблясваше в полумрака. На него седеше мъж, а платнени ленти стягаха китките и глезените му.
— Невероятна картина, нали? — Господин Мейкпийс едва сдържаше вълнението си. Буквално подскачаше и танцуваше покрай Мандрейк.
Затворникът беше в съзнание. Паникьосаните му очи се вторачиха в тях. Груб парцал покриваше устата и част от мустаците и брадата; русата коса бе разрошена, а на едната му буза блестеше ожулване. Носеше непретенциозни дрехи на обикновен гражданин, съдрани около яката.
— Кой… кой е той? — Мандрейк едва успя да проговори.
— Този красавец ли? — Господин Мейкпийс се изсмя сподавено. Прекрачи в малката пентаграма и започна да пали свещите. — Естествено, знаеш, че имаше неприятности с работниците от завода за стомана „Батърсий“? Под претекст че „стачкуват“, те прекарваха времето си в партита на улицата пред завода. Е, миналата вечер един от агентите ми открил този прекрасен младеж да изнася реч пред протестиращите от каросерията на един камион. Добре се изразяваше. Истински оратор. Двайсет минути говори на тълпата как трябвало да се разбунтуват, как бързо наближавало времето, когато магьосниците щели да си стегнат багажа. Накрая получи дълги аплодисменти. Е, въпреки красивите си думи, той не остана цяла нощ на студа с работниците и тръгна към къщи. И така, моите момчета го проследили и го цапардосали по главата, докато никой не гледал. Довлекли го тук, долу. Ще ми трябва този шип от дяволче, ако нямаш нищо против. Не, като се замисля, дръж го ти. Ръцете ми ще са заети с призоваването.
На Мандрейк му се зави свят.
— Какво призоваване? Какво… — Изумлението му отстъпи място на възбудата. — Куентин, имаш ли нещо против да ми кажеш какво точно правиш?
— Ще направя нещо по-добро. Ще ти покажа. — Господин Мейкпийс приключи с паленето на свещите, огледа руните и тамяна и подскочи към стола на пленника. Опипа парцала с нежните си пръсти. — Не обичам да използвам такива работи, но трябваше да го накарам да мълчи. Това приятелче изпадна в истерия. Сега, ти — усмивката изчезна от лицето му — отговаряй на въпросите ми точно, иначе знаеш какво ще се случи. — Парцалът бе издърпан и стегнатите устни отново придобиха цвят. — Как се казваш?
Кашляне, задъхване.
— Ник… Никълъс Дрю, сър.
— Професия?
— Р-работник в магазин.
— Значи си обикновен гражданин?
— Да.
— А през свободното си време си политически активист.
— Д-да, сър.
— Много добре. Какво е Изпепеляващият огън и кога се използва?
Въпросът дойде като гръм от ясно небе. Затворникът трепна, лицето му изразяваше неразбиране.
— Аз… аз… не знам…
— Хайде, стига. Отговаряй! Или моят приятел там ще те принуди с пръчката си!
Мандрейк се намръщи ядосано.
— Мейкпийс, стига с тези глу…
— Един момент, момчето ми. — Магьосникът надвисна застрашително над пленника си. — Значи, дори при заплахата от болка, продължаваш да лъжеш?
— Не е лъжа! Кълна се! Никога не съм чувал за този огън! Моля ви…
Последва широка усмивка.