Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
На Питър му се искаше да продължи, но цифрите, фактите и мненията започнаха да танцуват из главата му като ято летящи рибки. Трябваше да си почине. Взе палтото си и уморено напусна кабинета. Коридорите бяха пусти и само тихото бръмчене на качващия се асансьор нарушаваше покоя.
Вратите се отвориха и Питър влезе в кабинката. Натисна копчето за гаража и полузаспал, облегна глава на стената. Асансьорът спря, звънчето иззвъня, вратите се отвориха и той видя едра фигура, скрита в сенките на петия етаж. Мъжът се приближи със съвсем ясни намерения и Питър отлепи чело от стената. Лампата го освети, когато влезе вътре. Вратата се затвори и останаха сами в кабинката. Питър видя служебния пистолет на бедрото му.
— Добър вечер, г-н Маркс.
— Здрасти, Сал.
Сал натисна бутона за приземния етаж с дебелия си пръст и асансьорът тихо продължи надолу.
— Работите до късно, а?
— Както винаги.
— Имате вид на човек, на когото много му се спи — грубовато каза Сал.
— И още как.
— Е, можете спокойно да си почивате. Всичко горе е чисто.
Вратата се отвори на приземния етаж и Сал излезе.
— Лека нощ, господин Маркс.
— И на вас.
След секунди Питър беше в гаража. В помещението с нисък таван миришеше на цимент, бензин и нова кожа. Ехото от стъпките му отекваше по стените и тавана. Наколо се виждаха съвсем малко коли. Отиде при своята, извади ключа и заради студа натисна копчето за предварително запалване. Двигателят заработи и само секунда по-късно експлозията го събори по гръб.
Борн падна през клоните, последван от перките на смачкания хеликоптер, които започнаха да се въртят все по-бавно, срещайки по пътя си по-дебели клони, а после гъстата смола полепна по тях като бързо съхнещо лепило и допълнително ги забави.
Борн наполовина падаше, наполовина скачаше по клоните, изподран и насинен по цялото тяло. Очите и носът му бяха пълни със стърготини, парченца дърво и малки късчета метал. Но красивото дърво му оказа и още една услуга — здравите му долни клони задържаха отломките достатъчно дълго, така че да има време да измине последните няколко метра до земята.
Кашляйки и давейки се, той изтича до къщата. Пъхна глава под чешмата на голямата каменна мивка в кухнята и остави студената струя да го съживи и измие. Намери ключовете на втория джип там, където Вегас му беше казал, че ще ги остави. Тъй като работата на нефтеното находище не беше съвсем безопасна, банята му беше добре заредена, почти колкото хирургичен кабинет. Борн набързо взе бутилка дезинфектант, спирт и бинт. Изля спирта върху купчината дърва до огнището в стаята, отдръпна се и хвърли запалена клечка кибрит върху тях. Пламъците избухнаха с приятно съскане. За всеки случай подпали и завесите. Огънят бързо се разпростря. Удовлетворен, той излезе от горящата къща.
Навън борът, който му бе запазил живота, беше унищожен и също гореше. Парче от перките, отцепено при падането, се беше стоварило върху джипа и беше смачкало капака откъм страната на шофьора, но двигателят не беше засегнат. Борн включи на скорост, даде назад и пое по пътеката, по която бяха тръгнали Вегас и Рози, наляво от пътя, в гъстата гора.
Предположи, че това е ловна пътека. Караше бавно и внимателно по острите извивки и завои, водещи надолу по склона на планината. От време на време виждаше през пролуките в дърветата пропастта под себе си — пътеката минаваше съвсем близо до почти вертикалния откос, който слизаше право в подножието на Кордилерите.
Чу птичи песни и се ободри. Птиците първи замлъкваха, когато имаше тревога, независимо дали е истинска или не. Би се обзаложил, че с двата хеликоптера нападението на „Северий Домна“ срещу Вегас се изчерпваше. Защо ще смятат, че им е необходима повече огнева мощ?
Тридесет минути по-късно пътеката изскочи от дърветата на открита полянка, покрита с трева и диви цветчета. На другия й край се издигаха още по-високи дървета — борове и ели, прошарени по-надолу по склона с все по-често срещащи се широколистни дървета. По-далеч се виждаха дори някакви тропически разновидности. Димът от пожара в къщата тук се усещаше като натрапчив индустриален смог, закриващ изгряващото слънце и почернил високото небе.
Борн мина напряко през поляната и като откри следите от джипа на Вегас, тръгна точно по тях. От другата страна на ливадата те влизаха за кратко в горичката, а после рязко извиваха надясно. Беше ясно защо. Отляво скалата беше като отсечена, вероятно в резултат на гигантско свличане някога в миналото. Продължеше ли направо, го чакаше сигурна смърт.