Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
Нанси го поздрави с лъчезарна усмивка и след като хвърли бърз поглед наоколо, за да се увери, че по изключение наистина са сами, пристъпи напред и обви ръце около врата му. Целуна го силно и каза:
— Добро утро, Холмс. Виждам, че както и на мен, госпожа Хъдсън ти е сервирала най-доброто от „Бейкър Стрийт“. Кажи сега — какви са плановете ти за днес?
— Ами първо — отвърна Джо — възнамерявах да дойда и да видя как си. В това отношение всичко е наред — изглеждаш прекрасно! Колко странно! Очаквах да те видя бледа и нещастна — „Заради сутрешното си неразположение изгубих своята добродетелност в очите на този груб и недодялан клоун“. Нали знаеш, нещо такова.
— Не се тревожи за това — каза Нанси. — Вече си достатъчно самодоволен и просто ще кажа — беше прекрасен! Беше прекрасно! Аз бях прекрасна, нали?
— Да — потвърди Джо.
По лицето й бе избила ведра и росна свежест, каквато Джо не бе виждал досега.
— Все пак ще отговоря на въпроса ти за днешните ни задачи. Добрият Наурунг ни чака долу.
Придружени, както подобава от кхидаматгара, те го последваха надолу през къщата, през общите стаи и през една малка врата към канцелариите, където в този ранен час беше пълно с бенгалски чиновници, които пишеха бързо, бърбореха и се кланяха, докато тримата минаваха покрай тях.
Наурунг ги поздрави с обичайната си сдържана почит.
— Сметнах, сахиб — започна той, — че е хубаво да поговорим с баща ми. Той няма кой знае какво да ви каже, но като полицай, нали разбирате, се бе заел с два от смъртните случаи. Става въпрос за госпожа Форбс и госпожа Симс-Уорбъртън.
— Можеш ли да го доведеш при нас? — попита Джо.
— Разбира се, че мога, но по-добре е ние да отидем при него. Не е далече. Той работи пред сградата на съда. Откакто се оттегли, пише писма. Всички писачи на писма си споделят едно-друго. Предполагам, че на това му се казва съсловно обединение. Те знаят доста неща.
Джо се обърна към Нанси:
— Ще отидем ли? Не сме твърде изтощени за една малка разходка, нали?
Нанси го стрелна с поглед и те се отправиха в нарастващата горещина на запад покрай Еспланадата към червените тухли и готическото великолепие на съдебната сграда.
Лесно беше да се разпознае бащата на Наурунг сред драскащите на хартия или пишещите на машина хора, насядали под аркадата. Сикхската чалма го отличаваше от останалите, а като се приемеше единствено разликата в годините, Наурунг-старши изглеждаше точно като сина си. Той беше зает. Джо спря за момент и го загледа. Клиентът на стареца, който бе клекнал на пети пред пъргавата нова пишеща машина „Ремингтън“, се надвеси над него и зашепна бързо и словоохотливо. Наурунг слушаше и отговаряше, очевидно перифразирайки онова, което току-що беше чул, и след това написваше одобрения вариант. Стигайки до края на писмото, той извади листа от машината, прочете каквото бе написал и го подаде на своя клиент. Прие любезно сърдечните благодарности и шепа монети и преди следващият клиент да успее да пристъпи напред, Наурунг поздрави баща си и заведе Джо и Нанси при него. Той отправи встъпителните думи на английски и старецът се обърна към тях на същия език.
— За мен е чест, че полицаят сахиб от Скотланд Ярд ме посещава на скромното ми работно място.
— Поласкан съм — отвърна Джо, — че прочутият, оттеглил се в пенсия офицер от полицията оставя настрана важните дела и отделя от времето си, за да разясни миналото пред един лондонски полицай, но синът ви е на мнение, а също и аз, че може би има някои неща, които би било разумно да споделим с вас.
— И аз така смятам. Но това място не е подходящо за подобни разговори. Ако ми дадете няколко минути, след малко ще бъда на ваше разположение.
Наурунг-старши затвори и заключи пишещата си машина. Обърна се към мъжа, който стоеше вляво, и му каза нещо.
— Той е неук и скромен, но е честен човек и аз ще оставя пишещата машина и мястото си на неговите грижи. А сега може би сахиб и мемсахиб ще ме последват?
Вървейки с Джо, докато синът му и Нанси изостанаха назад, старецът ги поведе на север, сви зад два ъгъла и мина по задна уличка и по едни стъпала, над които имаше надпис на хинди.
— Това — обясни той — е сикхско заведение и го държат мои приятели и роднини. Тук ще си поговорим насаме — той ги поведе по тесни стъпала, влязоха в просторна стая, от която сводести прозорци водеха към балкон, а там донесоха чай и сладки. Джо разбра, че ги бяха очаквали. Седнаха с Нанси на масата, а срещу тях седна бащата на Наурунг. Самият Наурунг застана като часови до баща си, а старецът слушаше с най-голямо внимание това, което Джо му разказваше, но на моменти ставаше ясно, че той изгубва нишката и когато това се случваше, Нанси се намесваше като преводач, а от време на време Наурунг също превеждаше. Разговорът продължи на английски, а тук-там и на хинди.