Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
— Синът ми разказа всичко, което знае за вашето разследване, и аз го прибавям към фактите по тези случаи, които съм разкрил от собствен опит при съвместната ми работа с Бълстроуд сахиб в Паникхат — поде старецът. На Джо му се стори, че при споменаването на името Бълстроуд забеляза едва доловимо изражение, изражение, което доста пъти бе виждал на лицето на младия Наурунг. Неприязън? Не — презрение. — Усещам, че има тревожно усложнение — добави Наурунг-старши.
Нанси се озадачи от последното изречение и след кратко обмисляне Наурунг додаде:
— Ще ви обясня. По моему на пръв поглед в Бенгал всичко е спокойно. През войната се печелеха пари и хората — макар не всички — се замогнаха, но големият човек — вашият чичо — не е глупак. Той поглежда зад това, което се вижда на повърхността. Не покани известен полицейски инспектор… — старецът се поклони на Джо. — Не ви покани вас, сър, напразно, или просто — извинете ме, — просто за да поглези племенницата си. Доста неща помни. Обръща поглед в миналото, но мисли и за бъдещето. Образованите хора в Бенгал с негодувание приеха решението столицата на Индия да бъде преместена от Калкута в Делхи. Надигат се възмущения и срещу войната. Англичаните непрекъснато говорят за храбростта на индийските бойци във Франция и славни легенди се носят. Ние знаем, че голяма част от „смелия“ отряд, който замина за Франция, не се върна. Ако не ми вярвате, вижте списъка с жертвите от Кавалерията на Бейтмън. Смята се, че животът на доста индийци е бил пропилян. — Той спря и погледна Джо въпросително.
— Аз бях във Франция — каза полицаят — и доста британски войници, които се връщаха от фронта, в това число и аз, споделяха същото мнение. Немците казваха за британската армия, че е „армия от лъвове, предвождани от магарета“. Съгласен съм. Но то не се отнася единствено за индийските войски. В началото на войната имах шестима братовчеди, а сега — само един.
— Много сикхи твърдят същото — каза старецът и продължи, — но нашата религия повелява да умираме лице в лице с врага и да служим на нашия крал. Сикхите наистина не се оплакват, но останалите питаят доста враждебни чувства към британците заради това, че са въвлекли индийския народ в битка, която не е негова. Но иначе… — той направи кратка пауза, за да подчертае смисъла на следващите си думи: — … иначе хората смятат, че британците са хитри и умни и вземат мерки за разделянето на хиндуистите и мюсюлманите. И аз съм на това мнение. И открито се говори, че това решение да се разделят хиндуистите и мюсюлманите е продиктувано от политиката „разделяй и владей“.
Джо най-малко искаше да разбунва змийското гнездо на индийската политика, но Наурунгови изглеждаха толкова настойчиви в желанието си да предотвратят катастрофа, която ясно съзираха на хоризонта, че той положи усилия да слуша внимателно. Дали Наурунгови не разкриваха пазената в тайна причина, поради която чичо Джордж така силно бе желал да го включи в разследването?
Той си взе още една сладка и попита предпазливо:
— Какво искате да кажете? Какво би предизвикало това?
— Искам да кажа, че макар и привидно спокойна, политическата ситуация е взривоопасна и нашият случай с мъртвите мемсахиби може да изиграе пагубна роля. Не забравяйте, че през 1858 г. именно в Бенгал бе запален фитилът и Британска Индия за малко не бе вдигната във въздуха — той произнесе последните си думи с гордост. — И не забравяйте, че по онова време бурето барут представляваше съмнението — неоснователно може би, но все пак съмнение, — че британците са решили насила да обърнат индийците на английска служба в християнската вяра. Задачата с фитила за британците беше абсолютно незначителна. Бяха раздали на бойците патрони, за които се пусна слух, че са намазани със свинска и кравешка мас. За да зареди пушката си, войникът трябваше да отхапе върха на патрона и по този начин се оскверняваше, независимо дали бе мюсюлманин или хиндуист. Разправят, че това било хитро британско средство да бъде унищожена кастата на индийските полкове. Но британците не бяха хитри — небрежни може би и безразсъдни, ала трагедията се състоеше в това, че фитилът бе запален в Бенгал в горещия период, когато всичко се взривява много лесно. Първите експлозии избухнаха във военните бази като Паникхат тук в Бенгал и Марут близо до Делхи.