Никога не ме оставяй
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
От вежливост аз се смеех заедно с тях. Томи като че ли не разбираше и онова, което схващах аз, и неувереният смях, който издаваше, винаги малко закъсняваше. Но затова пък Рут се кискаше през цялото време, смееше се на всяка случка с Мартин, която чуеше от устата им, и кимаше разбиращо. Един път, когато Криси каза нещо съвсем неразбираемо, като например: „А с джинсите му, нали помниш?“, Рут започна да рита от смях и махна с ръка в наша посока, с една дума: „Разкажи им, на тях, на тях, за да ги развеселиш!“ Изтърпях го, но когато Криси и Родни започнаха да се питат дали да посетят Мартин в апартамента му, или не, ги попитах — може би доста хладно:
— С какво по-точно се занимава тук? Как така си има апартамент?
Последва мълчание, после Рут въздъхна с досада. Криси се наклони през стола си към мен и тихо и търпеливо, като на малко дете, ми обясни:
— Той помага на донорите. Какво друго мислиш, че може да прави тук? Вече е пълноправен помощник.
Всички се поразмърдаха на местата си, после аз казах:
— Тъкмо за това и говоря. Не можем просто така да се появим при него.
Криси въздъхна.
— Да допуснем, че си права — отвърна тя. — При това не ни е разрешено да посещаваме помощниците. Ако говорим сериозно. Със сигурност не е препоръчително да го правим.
Родни се усмихна и добави:
— По никакъв начин не е препоръчително. Не можем просто така да се появим при него.
— Никак не би било хубаво — потвърди Криси и неодобрително поклати глава.
Тук в разговора се намеси и Рут:
— Кати никак не обича да се държи недобре. Така че по-добре да не ходим при него.
Томи гледаше към Рут, очевидно объркан чия страна взема тя, а и аз, да си призная, също не я разбирах. За миг ми хрумна, че не иска да се отклоняваме от целта на пътуването си и затова ме подкрепя, макар и неохотно; усмихнах й се, ала тя не ми отвърна. Неочаквано Томи попита:
— Родни, а къде си видял „възможното аз“ за Рут?
— М-м…
Сега, когато бяхме вече в града, интересът на Родни към „възможното аз“ бе угаснал и аз забелязах, че по лицето на Рут премина безпокойство. Накрая Родни каза:
— В една от пресечките на главната улица, някъде към края й. Всъщност днес може и да почиват.
Тъй като всички мълчаха, той добави:
— Нали и те имат почивни дни, напълно разбираемо е. Не работят непрекъснато.
Като чух думите му, аз се изплаших, че сме направили голяма грешка: всички знаеха, че „ветераните“ често използват разговорите за „възможното аз“ като предлог за пътувания и всъщност нямат нищо сериозно предвид. Според мен Рут, която определено се разтревожи, си мислеше същото, ала накрая тихо се засмя, сякаш Родни се бе пошегувал.
После Криси каза, но вече с друг тон на гласа:
— Впрочем, Рут, възможно е след някоя и друга година да дойдем отново тук, за да навестим теб. Ще работиш в елегантен офис. И никой няма да се възпротиви, че сме дошли да те видим.
— Да — побърза да се съгласи Рут. — Спокойно можете да ми дойдете на гости.
— Според мен — заяви Родни — не съществуват никакви правила относно посещенията на хора, работещи в офиси. — Той внезапно се засмя. — Макар че откъде бихме могли да знаем? Нищо подобно не ни се е случвало.
— Всичко ще е наред — увери го Рут. — Сигурно ще ви разрешат. Ще можете да идвате и да се виждаме. Но без Томи, разбира се.
— Защо без мен? — възмути се Томи.
— Защото двамата и без това ще бъдем заедно, глупаче — отвърна Рут. — Ще те взема със себе си.
Всички се разсмяхме, но Томи отново малко позакъсня.
— В Уелс чух за едно момиче — започна Криси. — Също от Хейлшам, но няколко години по-голямо от вас. Казват, че работела в магазин за дрехи. В моден магазин.
Ние измърморихме нещо одобрително и се размечтахме с поглед, вперен в облаците.
— Хейлшам си е Хейлшам — произнесе накрая Родни и поклати глава, сякаш се учудваше на нещо.
— Има и още един случай, нали? — обърна се Криси към Рут. — Момчето, за което ни разказа наскоро. Който напуснал Хейлшам две години преди вас. А сега работел като пазач в парка.
Рут със сериозно изражение на лицето кимаше с глава. Казах си, че трябва да дам знак с очи на Томи, но той ме изпревари и заговори, преди да успея да се обърна към него.
— За кого става дума? — озадачено попита той.