Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Минаха часове, докато угаснат защитите, ала на практика не бе напреднала изобщо. Отбеляза си последната страница и заспа неспокойно.
Иневера се събуди от нечие присъствие над главата си. Очите ѝ бяха свикнали с мрака, но силуетът, който се прокрадваше безшумно из помещението, не се проясни. За миг Иневера притаи дъх, но после донякъде си върна самообладанието и се опита да се престори на заспала. Прохърка тихичко, както често правеше майка ѝ.
Иневера нямаше други принадлежности освен Евджах’тингата и торбичката си с хора, нямаше и какво да използва като оръжие — не че оръжието щеше да ѝ помогне в стая, пълна с враждебни девойки. Дали можеха да я убият тук, в мрака, и да им се размине? Напрегна мускули, готова да избяга, макар да не знаеше накъде. Дори да откриеше вратата в тъмното, евнусите я бяха залостили отвън.
Силуетът обаче я подмина и стигна до леглото на Мелан. Одеялото прошумоля.
— Мисля, че ме чу — прошепна Асави.
Последва мълчание.
— Спи. Чувам я как хърка — отвърна Мелан. — А и какво ни интересува мнението на лошия зар?
Иневера лежеше и се опитваше да поддържа равномерния ритъм на дишането си, докато слушаше целувките и любовните звуци от съседната койка. Никога не беше целувала момиче, не беше дори го допускала, но им завиждаше. Никога не се бе чувствала толкова самотна.
Иневера отново се събуди, този път от пронизваща болка в ребрата. Извика и се понадигна. Мелан се засилваше за втори ритник.
— Ставай, лош зар.
Защитите пак светеха и повечето от другите момичета вече бяха сплели бидотата си. На Иневера болезнено ѝ се ходеше по малка нужда и бързо стана и се упъти към нужника зад една дебела завеса. Мелан я хвана за лакътя.
— Да беше станала по-рано, ако искаше да имаш време за това. Дама’тинга ще дойде всеки момент и ако дотогава не си си вързала бидото, пълният мехур ще ти е най-малкият проблем.
Иневера пребледня и след секунда вече тичаше към парчетата коприна, забравила неудобството си. Останалите момичета я наблюдаваха начумерено, докато тя се справяше бързо с плетката.
Когато Иневера приключи светкавично с бидото, Асави се изплю в краката ѝ.
— Е, и какво? Кошничарска дъщеря.
Броени мигове след това тежките порти към спалното помещение се отвориха, а зад тях ги чакаше Кева. Момичетата се подредиха само по бидо и Иневера ги последва от Подземието към друга от големите зали на двореца.
— Започваме всеки ден с шарусахк — рече Мелан. — Няма да говориш. Ще правиш каквото прави дама’тингата.
Иневера кимна и момичетата се подредиха старателно, на по две крачки една от друга. Кева стигна до малка издигната платформа и развърза робата си. Коприната се свлече от нея с шумолене и жената застана гола пред събраните момичета, с изключение на булото и забрадката си.
Бавно започна поредица от разгрявки. Останалите момичета повтаряха, мъчеше се да повтаря и Иневера. Плътта на Кева беше гладка и мускулеста и скоро се покри с лъскав слой пот, примесена с ароматни масла. Иневера се запита как толкова бавни движения можеха да изпотят така Кева, сякаш бе тичала час под слънцето.
Движенията бяха внимателни и прецизни и по нищо не приличаха на широките резки махове на Соли. Но макар и по-спокойни наглед, оказаха се много по-сложни от тези на Соли. Иневера се принуди да застава в пози, които не знаеше, че съществуват, и да ги задържа дълго време. Неизползвани досега мускули изнемогваха и по тялото ѝ изби пот, сърцето ѝ блъскаше в гърдите, а тя пъхтеше. Сякаш никакво пъхтене обаче не можеше да успокои дробовете ѝ и тя се уплаши, че всеки момент ще загуби контрол над мехура си.
Кева се приведе напред само на ляв крак, така че тялото ѝ застана перпендикулярно на пода, и протегна ръце като за прегръдка. Вдигна високо нагоре десния си крак и го сви, тъй че пръстите му почти докосваха опашната кост.
Иневера опита, ала изгуби равновесие и падна напред върху ръцете си.
— Задръжте — нареди Кева и останалите момичета останаха да се клатушкат, докато тя слезе от платформата.
— Изправи се — нареди дама’тингата. Иневера бързо се изправи, а Кева постави едната си ръка на гръдния ѝ кош, а другата — между лопатките. — Вдишай през носа. Дълбоко.
Докато Иневера изпълняваше, жената я притисна отпред и отзад, така че момичето трябваше да се бори с дланите ѝ, за да вдиша.
Дама’тингата изсумтя.
— Сега навън. Бавно.
Продължи да натиска, докато Иневера издишваше равномерно.
— Отново — каза Кева. — Дъхът е живот. Ако имаш дъх, владееш центъра си. Ако го владееш, нищо не може да те засегне. Няма да чувстваш болка или глад. Нито любов или омраза. Нито страх. Нито безпокойство. Само дъха.