Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Като по-малка Иневера не получаваше никакво внимание от мъжете, които се плезеха подир Манвах, но колкото повече растеше, толкова повече от погледите им се обръщаха към нея. Един шарум, отвратителен мъж на име Кемал, дори опита да ѝ посегне.
Но макар да не можеше да готви и работи, Соли винаги я закриляше. Кемал едва бе понечил да я стисне отзад, когато брат ѝ заби коляно между краката му и строши носа му.
Касаад се засмя, подигра се на Кемал и поздрави сина си, но дори не обърна глава към Иневера, за да види добре ли е. И по-лошо, все тъй канеше Кемал на гости и с нищо не се противеше на мръснишките му погледи. Иневера знаеше, че шарумът само чака бдителността на Соли да отслабне.
Да сервира на баща си и половин дузина шаруми, я ужасяваше, но не толкова, колкото да сервира чай на дама’тингите.
По килима на трапезарията бяха пръснати в полукръг кадифени възглавници. Кенева седна първа в средата и мигом получи от Мелан димяща чаша чай. Момичето беше като мъглица, появяваше се от нищото, за да допълва чашите, и после отново изчезваше.
— Кева, седни отдясно — нареди Кенева и посочи до себе си. — Фава, отляво.
Кева се подчини, а после и Фава, престаряла Невяста, която изглеждаше по-възрастна дори от Кенева. Асави и още една ний’дама’тинга пристъпиха напред, за да им сервират.
Кенева вдигна чашата и отпи, останалите — след нея. После Кенева прикани още по една Невяста от всяка страна, след което петте отпиха отново.
Чаят за следващите две жени, от същия чайник, беше просто топъл. Докато седне последната, вече беше изстинал.
По същия начин сервираха и храната, като любимките на Кенева получаваха най-отбраната храна, макар че всичко на трапезата изглеждаше несравнимо по-добре от онова, което Иневера познаваше. Ароматът я замая, защото беше гладна.
След ритуалите дама’тингите се поотпуснаха и започнаха приятелски разговори. Красивите евнуси готвеха и носеха храната през повечето време, но Оброчените трябваше да прислужват на Невестите.
Дама’тингата до Иневера приключи с чая си и постави празната чашка пред себе си. Когато Иневера не се досети да я допълни незабавно, жената завъртя глава към нея и повдигна вежда. Иневера забърза напред с чайника и върху масата падна капчица. Дама’тингата от другата ѝ страна забеляза и изсумтя презрително.
Когато се върна при останалите момичета, Мелан я ощипа толкова силно, че Иневера едва се сдържа да не извика.
— Идиотке — прошепна Мелан. — Всички ще си платим за това. Разлей отново и следващия път в банята ще те срещнем с Еверам.
Дори в толкова тесен кръг дама’тингите стояха забулени, привеждаха се над купите си и с две дървени клечки поднасяха храната към устата си. От време на време Иневера зърваше по някоя уста или нос и моментално извръщаше глава. Гледката ѝ се струваше по-скверна от това Касаад да наведе Манвах върху купчина кошници.
Когато дама’тингите привършиха с вечерята, Оброчените ядоха от останките в кухнята. Мелан и момичетата избутаха Иневера в края на колоната и когато дойде нейният ред, не беше останало почти нищо. Успя да изстърже колкото за една паница от стените на гърнето, но след това всички момичета се скупчиха в плътен кръг и не ѝ позволиха да се доближи до тях. Храни се сама и изтръпнала последва Кева, която ги изпроводи обратно до Подземието.
Ний’дама’тингите спяха в общо помещение, осветено отгоре от защити. Иневера зарея из тях поглед, изпълнен с удивление.
— Скоро ще се научиш да боравиш с тях — рече Кева, когато забеляза. — Мелан, къде е койката ти?
В средата на стаята бяха разположени няколко спретнати реда койки. Мелан посочи в ъгъла, далеч от вратата.
Кева кимна.
— А кой спи там? — и посочи койката до тази на Мелан.
— Асави — отвърна Мелан и момичето бързо пристъпи до нея.
Кева изсумтя.
— Сестра ти по постеля ще трябва да си намери друго място. През следващите дванайсет новолуния до теб ще спи Иневера, за да я обучаваш по-добре.
Мелан просъска едва доловимо, докато Асави отиде да си събере принадлежностите — най-вече книги и пособия за писане. Пътьом изгледа Иневера с поглед като кама във врата.
— Свободни сте да правите каквото искате, докато угаснат защитите — каза Кева и излезе.
Иневера затаи дъх, готова за ново нападение, но момичетата я пренебрегнаха и отново оформиха плътно сплотена групичка. Иневера отиде до койката си и се зачете в Евджах’тингата.