Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Рена се начумери.
— Какво? — недоумя Арлен.
Рена кръстоса ръце и се извърна. След миг се озова в нежните му обятия.
— Ако нещо те притеснява, Рен, просто кажи. Научих много от онзи демон, но още не съм готов да ти чета мислите.
Рена въздъхна.
— Не ми харесва, когато лекуваш.
Арлен застина.
— Какво? Защо? По леглата ли да оставя хората? Осакатени? Да мрат?
Рена искаше само да се отпусне в обятията му, но вместо това се отдръпна и се завъртя към него.
— Не е зарад’ това. Просто не мисля, че е безопасно. Викаш, че аз съм диване, но почти се самоубиваш всеки път, като лекуваш. Твърде си инатлив да разбереш кога да спреш. Да. По-добре да оставиш счупеният крак на някой глупак да си се оправи сам, вместо да припадаш, докато се мъчиш да го лекуваш.
Очакваше той да ѝ се развика, но Арлен само кимна:
— Още имам да науча това-онова. Но имам тази голяма защита за източник, така че ще внимавам, Рен. Обещавам.
Шеста глава
Обицата
333 г. СЗ, Лято
— О! Ооо!
Иневера влезе в ритмичното си дишане, докато стоновете на курвата севернячка звучаха от обицата ѝ.
Пръстенът изглеждаше като проста сребърна дрънкулка, но бе изписан с миниатюрни защити и го захранваше полусфера от демонска кост. Другата половина се намираше у пръстена двойник на този, който тя бе подарила на Джардир в сватбения им ден, а същината му бе неясна дори за него.
Ако ме обичаш, никога няма да го сваляш, беше му казала тогава.
Защитите обикновено не бяха настроени, но Иневера можеше само с едно завъртане да ги задейства, а късчето хора да резонира с близнака си и до нея да достигнат звуците от делата на мъжа ѝ.
Включително стоновете от удоволствие на Лийша Пейпър.
Аз съм палмата, рече си Иневера, а това е само вятър. Ще се огъна, но няма да се прекърша.
Очите ѝ се плъзнаха към Мелан и Асави, най-доверените ѝ съветнички. Не чуваха пръстена — магията му действаше само върху този, който го носеше, ала това нямаше значение. Ахман и Лийша вече играеха любовните си игрички открито, поне в двореца. Иневера се видя принудена да се усмихва и да се прави, че не вижда и не чува, макар всичко това да отслабваше властта ѝ сред дама’тингите и мъжете в свитата на Джардир.
Тя сви юмрук. Нямаше с какво да им се противопостави. Ахман беше Шар’Дама Ка и според всяко прието тълкувание на Евджаха имаше право на всяка жена, която пожелаеше. Иневера години наред се грижеше за това нуждите му да бъдат обслужвани или от нея, или от жени, които самата тя беше избрала — над които можеше да се наложи или да отстрани лесно.
Лийша Пейпър не бе нито едното, нито другото. Наистина можеше да увеличи мощта на Ахман, но се скъпеше, а беше и високомерна като същинска Първа съпруга. Не се поддаваше на чужда воля, а Иневера вече два пъти не бе успяла да я отстрани. Първият път беше наредила на най-голямата си дъщеря Аманвах, сгодена за червенокосия северняк Роджър, да отрови Лийша. Момичето ѝ бе вярно, но неопитно, и се провали с гръм и трясък.
Тогава Лийша имаше възможност да отиде при Джардир и да направи свадата им всеобщо грозно достояние. Джардир щеше да полудее. Може би смъртоносно.
Но Лийша не продума и дори позволи на Аманвах да я доближава отново. Поне заради това Иневера се принуди да ѝ отдаде малко уважение, а когато нареди на своите евнуси наблюдатели да нахлуят скоро след това в спалнята ѝ, с цялата си глупост се бе опитала да заплаши жената, вместо просто да се отърве от нея. Същата нощ отново се принуди да спаси живота на Лийша, за да се изправят заедно срещу мисловния демон, който искаше да убие Джардир.
Е, ако не бе спасила Лийша, демонът като нищо щеше да убие Джардир, а вероятно и нея. Колкото и да не искаше да го признае, тази малка горска вещица от Севера беше силна, а през онази нощ само бе успяла да затвърди позициите си. Иневера не успя да я спре да вземе могъщите алагаи хора от мъртвия демон, не успя да ги запази за себе си. Изпрати евнусите си да ѝ донесат костите му, но те се върнаха победени и с празни ръце. Лийша нямаше повече да бъде хваната неподготвена.
Затова Иневера просто слушаше. Слушаше и се опитваше да се не чувства подменена. Унижена.
Вдиша дълбоко и си върна центъра. Жената скоро щеше да се завърне във варварското си селце, колкото по-скоро, толкова по-добре. Иневера щеше да си върне мястото в постелята на Джардир и всичко щеше да е наред.