Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Иневера вече усещаше как се успокоява. Упоритите възражения на мехура ѝ и на празния ѝ стомах стихнаха, а тя следваше пътя на дъха си от носа към корема и обратно. Край нея момичетата се заклатушкаха по-неуверено и гримасничеха измъчено, докато се опитваха да пазят трудната поза.
— Сега с мен — каза Кева. Още притискаше гръдния кош на Иневера, а тя сля ритъма на дъха си с този на дама’тингата. — Дишането ще прочисти ума ти, а упражненията ще оформят тялото ти, докато двете работят в хармония.
Когато ритмите им се изравниха, дама’тингата отмести длани и хвана Иневера за лактите, като разтвори ръцете ѝ широко над нея.
— Качулата кобра — каза Кева и погледна останалите момичета през рамо. — Продължете.
Девойките въздъхнаха облекчено из цялата стая, изправиха се и се пресегнаха към тавана с разперени ръце.
— Това са шарукините — рече Кева, докато наставляваше внимателно движенията на Иневера в следващите няколко пози. — Човка на лешояд. Скок на чакал.
Приведе Иневера в позицията, която не бе успяла да изпълни.
— Опашка на скорпион.
Дама’тингата настъпи лявото стъпало на Иневера, за да го крепи, после усука дясното си около нейното и започна да вдига крака ѝ, докато успя да го хване. След това го задърпа нагоре и нагоре и накрая го сви, докато Иневера имаше чувството, че сухожилията ѝ ще се скъсат. Изпъшка и се заклати.
— Дишай — каза Кева. — Ти си палмата, а дъхът ти е вятърът. Използвай силата му, за да ти връща центъра и да те води през другите форми.
Иневера опита отново и откри, че равномерното дишане наистина ѝ помагаше. Кева отбеляза успеха ѝ с кимване и се върна на платформата.
Урокът продължи дълго. Иневера още бе нестабилна, а ставите ѝ припукваха, но внимаваше с дишането си и издържа докрай, когато с огромно облекчение видя, че Кева спира и се пресяга в една кутия до платформата. Издрънча метал и тя вдигна четири малки цимбала, всеки окачен на палците и показалците ѝ.
Кева кимна и Мелан отиде, взе кутията и също си взе цимбали, като я подаде на момичето до себе си. Когато всички си взеха, Кева продължи с урока.
Застана в профил, вдигнала високо ръце, с готови за действие цимбали. Протегна крак напред.
Останалите момичета заеха позата, а Иневера се постара да стори същото.
— Коленете свити — каза Кева. — Теглото на палците.
Когато Иневера откри центъра си, дама’тингата удари цимбалите един в друг четири пъти и с всяко издрънчаване рязко люшваше закръглените си хълбоци наляво и надясно.
— Сега всички — и повтори движението.
Останалите девойки я копираха с отработена точност, но за Иневера движението беше по-сложно, отколкото ѝ се стори отначало.
— Отново — каза Кева. — Гледай внимателно.
Отново издрънча, отново люшна хълбоци и отново Иневера не успя да повтори. Отначало не можеше да движи бедрата си така, а когато овладя движението, обърка такта на цимбалите. Струваше ѝ се невъзможно да прави и двете едновременно.
Кева я съпровождаше в движението отново и отново. Иневера усещаше раздразнението на останалите, но не можеше да стори нищо, освен да опитва, без да спира.
Накрая Кева сякаш остана доволна. Отново изсумтя и задрънча с цимбалите в непрекъснат ритъм, в който клатеше хълбоци. Иневера поде ритъма и скоро го овладя до съвършенство. Усмихна се.
Но след това дама’тингата се раздвижи, запристъпя по платформата плавно и гъвкаво, без да спира нито цимбалите, нито движението на хълбоците си. Беше прекрасно. Омагьосващо. А когато Иневера се опита да я имитира, се блъсна в Мелан и двете се строполиха на пода.
— Идиотка! — изръмжа Мелан.
Кева скочи от платформата и шамароса Мелан здраво, а цимбалите ѝ се раздрънчаха грозно.
— Ти си виновна, Мелан! Дамаджи’тингата даде на теб задачата да я научиш на привичките на ний’дама’тингите! На какво си я научила? Не знаеше дори качулатата кобра или първото люшкане на бедрата!
Вдигна пръст и го натика в лицето на Мелан.
— Трябва да се научиш да взимаш на сериозно отговорностите си. Докато Иневера напредне колкото останалите момичета, не можеш да влизаш в Стаята на сенките.
Останалите момичета ахнаха, а Мелан се оцъкли.
— Гледай ме още малко така — каза Кева — и ще се озовеш в големия харем, да си играят с теб шарумите.