Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Арлен се усмихна.
— Добавете още един към бройката. Не съм Избавителя.
Хейс се приведе напред.
— Може би, но не сте и прост вестоносец от селцата, независимо какво твърдите. Бързо отричате, но още не сте ни споделили какво сте. Използвате демонична магия. Кой може да каже дали самият вие не сте ядрон?
В стаята се възцари мълчание, а Рена се наежи. Останалите мъже наостриха уши. Джейсън извади тефтерче и моливче. За жонгльорите историите бяха пари, най-вече за такива като него — макар и публиката им да се състоеше от един човек, той бе много важен.
— Тази сутрин стоях на слънце — каза Арлен. — Ядроните могат ли?
Хейс вдигна рамене.
— За всичко си има пръв път.
— А хилядите демони, които съм избил, включително онези снощи? Или така само заблуждавам клетите човеци?
— Вие ми кажете — отвърна Хейс.
— Няма какво да ви казва — сопна се Рена.
Всички завъртяха глави към нея.
— Извинете ме, госпожице — започна Хейс с наставнически тон, — но…
— Арлен не искаше да дойде — продължи Рена, като го пренебрегна. — Каза, че ще стане точно така. Ще се опитате да го използвате или да го набедите. Каза, че по-добре да си млатим главите в стената. Аз го убедих да се държи човешки и да дойде. — Изправи се. — Съжалявам, че го направих, и не виждам смисъл да стоим и да се надлъгваме и перчим. Да ви е сладък фазанът!
Тя излезе, а Арлен сви рамене извинително и с широка усмивка я последва.
Навън слънцето захождаше и улиците на Хралупата гъмжаха. Отряди от дървари се сформираха на площада, готвеха се за нощните си обходи, а продавачите не спираха с работата — продаваха храна, напитки и какво ли още не, като явно не възнамеряваха да спират. Дори работниците в основите на новия Свещен дом не спираха. Рена знаеше, че голямата защита ги пазеше нощем, но не ѝ бе хрумнало какво всъщност значи това. Свобода денем и нощем. В този район хората не бяха принудени да живеят според прищевките на демоните.
— Няма ли след малко да се стъмни твърде за работа? — попита Рена.
— Магията ще се надигне скоро. Не след дълго ще има светлина за всичко.
Рена се запита какво ли значи това и търсеше издайническите признаци на надигаща се магия, струйките, подобни на мъгла, които само тя и Арлен виждаха със защитените си очи.
Ала нямаше и следа от нищо подобно. Вместо това цялата улица се затопли под стъпалата ѝ и започна да мъждука. Отначало си помисли, че си въобразява, но скоро светлината бе твърде ярка, за да се разубеждава. Вече всички я виждаха, дори с незащитени очи. Рена разбираше защо хората продължават с делата си необезпокоени. Не бе светло като ден, но стигаше дори за въртене на търговия и работа.
— Прекрасно е — каза Рена.
Недалеч личаха краищата на голяма защита. Там магията се издигаше по обичайния начин, но се вливаше в защитата, така както и в Арлен, колчем я призовеше. Защитата смучеше и от нея. Растящото ядро от магическа сила, което започна да се оформя в нея, когато тя вкуси за пръв път демонска плът, сега се стремеше към защитата като магнитен камък към желязно гърне. Трудно ѝ бе да върви и леко се замая.
— Чувствах се… недобре тук преди — каза Арлен, сякаш четеше мислите ѝ. — Все едно газех през вода или се бях напекъл на слънцето.
— Преди?
— Сега всичко е различно — каза Арлен. — Големите защити всмукват огромни количества магия, а да се възползвам от нея, вече е лесно като дишането. — Той вдиша дълбоко и защитите му се разгоряха, по-силни, отколкото Рена някога ги беше виждала. Арлен издиша и те угаснаха. — А ако аз самият не се нуждая от магия, мога да я изпратя към защитата и да я укрепя. Тук се чувствам силен, Рен. Повече, отколкото съм си мечтал. Дори не е нужно да убивам, за да се заредя. Не знам дали ще е достатъчно, но когато дойде Новолунието, каквото и да реши да изплюе Ядрото срещу нас, ще се види в чудо.
Той свърна към друго голямо здание, разположено от другата страна на калдъръма. Бе единствената защитена сграда, която Рена беше виждала в Хралупата, с големи, ясни символи, издълбани в дървото.
— Лечебницата — каза Арлен. — Трябва да се видя с Вика, преди да тръгне към Анжие при мъжа си. А и ще мога да ѝ помогна, докато е тук. Когато приключа, вътре няма да има и дете с хрема.
— Сигурен ли си, че е добра идея? — попита Рена. — Пак ще тръгнат приказки за Избавителя и к’во ли не.
— Това, така или иначе, ще се случи — каза Арлен. — Не съм Избавителя, но няма повече да крия какво мога да правя. Бръкнахме в гнездо на стършели, когато убихме онзи мисловен демон, и освен ако не съм направил голяма грешка, ще започнат да ни жилят по Новолуние. Всички ми трябват нащрек.