Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Мелан сведе очи и се поклони дълбоко.
— Да, дама’тинга.
След шарусахк момичетата се наредиха една зад друга в кухнята, където двама застаряващи евнуси им сипаха рядка каша. По очите на Мелан и на останалите Иневера разбра, че отново ще я изблъскат в края, затова доброволно застана там. Нищо не можеше да спечели от безсмислени конфликти. Най-добре да си дава смирен вид, докато учи уменията на ний’дама’тингите.
Иневера успя да напълни паницата си едва наполовина с последните останки от гърнето с каша. Въпреки това почти нямаше време да я преглътне, преди да дойде Мелан.
— Почти изгрев е — каза тя. — Дама’тингите скоро отиват към павилиона и по-добре Ний да ни вземе, отколкото да закъснеем.
— Павилиона?
Мелан за пореден път я изгледа като идиот.
— Шарумите се връщат от Лабиринта по изгрев и ранените ще са в павилиона. Помагаме на дама’тингите в лечението.
Иневера си спомни крясъците през платнените прегради от предишния ден и си представи окървавени мъже навсякъде около себе си и рева им, докато тя помага на дама’тингата да реже и шие плътта им.
Внезапно се замая и кръвта нахлу в главата ѝ. Кашата се надигна обратно към гърлото ѝ.
Мелан я зашлеви силно. От устата ѝ се разляха каша и стомашни сокове и опръскаха каменния под, докато шамарът отекваше в помещението. Всяко момиче вдигна студен поглед към нея. Нямаше дама’тинги, а евнусите мълчаха както винаги.
— Еверамовите топки, намери си центъра! — кресна Мелан. — Дама’тингите приемат лечителството най-сериозно от всичко. Вече ме наказаха да не пристъпвам в Стаята на сенките. Ако и капка кръв на някой шарум падне на земята заради слабостта ти, дама’тингата ще ме накара да платя стократно. — Тя се приближи и прошепна. — И ако това се случи, ще ти отрежа зърната и ще те накарам да ги изядеш.
Мелан не ѝ даде време да отвърне, а я сграбчи за ръката и я задърпа към Подземието. Момичетата бързо измиха ръцете и лицата си, облякоха белите си одежди и се подредиха отново. Мелан ги подкара обратно към вратите на Подземието, където се срещнаха отново с Кева. Тя ги поведе извън двореца и през подземния град към катакомбите под павилиона, а там изчакаха даматите да провъзгласят зората от минаретата на Шарих Хора.
Да помага на дама’тингите в лечителството беше също толкова кърваво и ужасяващо, колкото Иневера си представяше. Ушите ѝ пищяха от викове и крясъци, половината от шаруми, изгубени в агония, и половината от Мелан и дама’тингата, които я проклинаха, задето се мотаеше.
Веднъж, докато носеше инструменти в стомна с някаква изключително парлива течност, в сравнение с която коузито миришеше на мед, тя се препъна и разля няколко капки. Мелан я удари с юмрук в лицето, докато Кева и още една дама’тинга просто гледаха. Нито една от двете не продума, по-заинтересувани от инструментите, отколкото от подуващото ѝ се лице.
На масата пред тях един воин се мяташе и трепереше, докато се опитваха да премахнат черната му роба, за да разкрият дълбоката рана в корема му. Невестите хвърляха строшени парчета от керамични бронирани пластини в една кошница, където те потракваха окървавени.
Кева подхвърли на Мелан две копринени върви.
— Привържи го.
Мелан подаде едната връв на Иневера.
— Не се бави и прави точно като мен.
Уви връвта около китките си, тъй че между тях останаха около трийсет сантиметра.
Иневера нямаше време да мисли защо го прави — Мелан се приближи до воина и с невероятна скорост и пъргавина усука връвта около китката му, като отпусна тежестта си назад, за да опъне ръката му. Той се опита да се съпротивлява, но Мелан знаеше къде ръката му е най-слаба и тя остана неподвижна.
— Сега! — извика тя, докато мъжът се опитваше нескопосано да я достигне със свободната си ръка.
Иневера се завтече напред, опитвайки се да стори същото като Мелан. Усука китката му, ала не знаеше точно как да пристъпи и как да премести тежестта си. Воинът я улучи с опакото на ръката си, от което ударът на Мелан ѝ се стори като целувка.
Иневера се строполи, а Кева изсъска и заби два пръста в раменната става на мъжа. Ръката му се сгърчи и се отпусна достатъчно, за да може Иневера да вземе връвта от земята и отново да го прикове надолу. Кева изгледа раздразнено Мелан, а тя — Иневера, докато двете го удържаха с мъка. Дама’тингата изля насила в гърлото му сънна отвара и той скоро се отпусна напълно. Невестите започнаха да режат, без да обръщат внимание на кръвта и другите, по-гнусни течности, опръскали робите им.