![Убийте Райм [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/4/ubijte-rajm-calibre-2-47-0-download.jpg)
Убийте Райм [calibre 2.47.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийте Райм [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
— Мамо, говориш като онези задници в училище, които го тормозят.
— Помолих те да не използваш тази дума!
— Стига, мамо, говориш като пастор.
— Дори името е страшно: Блакуотър - Черна вода.
Мери Бет ѝ обясни, че в Северна Каролина има десетки местности, които носят името Блакуотър. Всяка река, която извира от тресавищата, се нарича „черна вода“ заради гнилите растителни останки, които влачи. Река Пакенок се подхранва от Грейт Дизмал Суомп и околните мочурища.
Тази информация обаче ни най-малко не успокои майка ѝ.
— Моля те, не ходи, скъпа - продължи да настоява тя. - Ако нещо стане с теб, оставам сам-самичка на света. Какво ще правя тогава? Нима ще ми причиниш такова нещо?
Мери Бет обаче не се вслуша в молбите ѝ. Завладяна от изследователска страст, взе четките, бурканите и пликчетата си за образци и една лопата и се зае с археологическото си проучване. Това стана предния ден сутринта.
И какво се случи? Майка ѝ се оказа права. Гарет Ханлън, Насекомото, я отвлече. Оказа се много по-опасен, отколкото бе смятала.
Сега седеше в горещата, противна барака, сама, измъчвана от жажда, и си мислеше за майка си. Както неведнъж бе казвала Сю Макконъл, Мери Бет беше единственото ценно нещо в живота ѝ. Съпругът ѝ бе починал от рак. Бедната жена нямаше нито приятели, нито близки роднини. След смъртта на баща си Мери Бет се беше превърнала в родител за собствената си майка, която киснеше по цял ден пред телевизора, без да спира да яде.
Бащата на Мери Бет я беше научил на едно нещо: да прави винаги онова, което ѝ е предопределено, и никога да не се опитва да променя живота на хората. Момичето не напусна училище, както я беше молила майка ѝ. Намери си работа близо до дома. Успяваше да съчетае грижата за майка си със собствените си духовни нужди - да завърши университет и да работи в областта на антропологията. Щеше да се радва, ако се устрои близо до родното си място, но дори да се наложи да участва в разкопки в пустинята на Аризона, в Аляска или в Ню Йорк, нямаше да се откаже. Обичаше майка си, но искаше да уреди и собствения си живот.
Само че сега, вместо да събира нови исторически доказателства в Блакуотър Ландинг, вместо да пише дипломната си работа или да кандидатства за работа, тя се оказа затворена в любовното гнездо на някакъв смахнат юноша.
Обхвана я отчаяние.
Очите ѝ се наляха със сълзи, но тя се сдържа и не заплака.
„Хайде... Овладей се. Недей да посрамваш баща си, който до последния си миг се бореше с болестта. Не бъди като майка си.“
„Бъди като Вирджиния Деър, която сплоти загубените заселници. Бъди Бялата сърна, кралицата на животните.“
И тогава, докато си мислеше за картината на царственото животно, която бе видяла в една от книгите, Мисионера излезе от гората с въдица и кутия за рибарски принадлежности в ръце.
Значи съществуваше!
Мери Бет грабна един от бурканите на Гарет, в който имаше някакъв подобен на динозавър бръмбар, и го запрати с все сила в прозореца. Бурканът разби стъклото и се пръсна в решетките отвън.
— Помощ! - закрещя Мери Бет. - Помощ!
Въпреки че викаше с всички сили, гласът ѝ излизаше дрезгав и слаб от пресъхналото ѝ гърло.
Мъжът спря и се огледа.
— Моля ви! Помогнете!
Той погледна зад себе си, после към гората.
Тя си пое дълбоко въздух и понечи отново да завика, но гърлото ѝ се сви от болка. Задави се и изплю кръв.
Мисионера продължи пътя си към гората. След миг изчезна.
Мери Бет се отпусна на прашния диван и заплака от отчаяние и болка. Изведнъж някакво движение привлече погледа ѝ. Нещо мърдаше при прозореца. Бръмбарът от буркана, миниатюрният трицератопс, най-сетне се бе опомнил от стреса след разбиването на стъкления му затвор. Тромаво полази през счупеното стъкло, мина през решетките и излезе на свобода.
17.
— Хванахме го - каза Райм на Джим Бел и шурея му, заместник-шериф Стив Фар. - Двамата с Амелия. Такава беше сделката. Трябва да се връщам в Ейвъри.
— Ами... Линкълн - започна деликатно Бел, - всичко е много хубаво, ама той не ще да говори. Не иска да ни каже къде е затворил Мери Бет.
Бен Кър стоеше неловко пред светещия монитор на хроматографския апарат. Беше преодолял началното си объркване и сега явно съжаляваше, че задачата му завършва толкова скоро. Амелия Сакс също беше в импровизираната лаборатория. Мейсън Жермен отсъстваше, което също бе добре - Райм беше бесен, че своенравният полицай е застрашил живота на Сакс. Бел му бе забранил да се намесва в случая до края на разследването.