Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Шеф на станцията в Бей-танаба беше някой си Изо Уантанабе и тъкмо рапортът на този бдителен функционер бе причината за тази операция — всъщност наказателна експедиция, със задача да хванат живи петимата нападатели, които бяха убили господаря Яма-Шита и бяха предизвикали ужасен пожар, убил и осакатил стотици други.
На мостика до капитан Каваниши стоеше самураят майор Тензан Морита. „Тензан“, японска дума за светкавица, беше прякор, идващ от неговото изкусно владеене на меча и скоростта, с която реагираше при тактически ситуации. Морита беше, с други думи, опитен полеви командир и поради тази причина беше избран да води двеста и петдесет самураи, които сега бяха настанени в каютите на горните палуби.
Конете им бяха в специални конюшни на приличащата на пещера проходна палуба заедно с конярите и триста червени ленти — пеши войници с по-нисък ранг и произход, чиито бойни умения им бяха спечелили правото да носят масово произвеждана версия на тачи, извит дълъг меч. В Ни-Исан само самураите имаха право да носят и тачи, и по-късия му аналог уакиаши, което се считаше за голяма чест.
Петимата убийци бяха прекарали зимата при рибарите мюти и според последния рапорт от Уантанабе сега с измама и ласкателство бяха хванати като мухи в паяжина. Планът беше да се заловят, докато спят или са още сънени. Техните мютски домакини бяха дали дума да съдействат на нахлуващата сила и, което беше най-важно, бяха обещали да отнемат всякакви отрови, оръжия и други потенциално опасни неща от убийците при получаване на сигнал часове преди слизане на брега. Не че Морита и хората му се страхуваха за живота си; целта беше да се лишат убийците от средства да се самоубият в моментите между осъзнаването, че ще бъдат заловени, и самото залавяне.
По време на посещението на племето Изо Уантанабе беше дал на вожда на Коджак прост дървен календар да отбелязва минаването на дните. От края на първата седмица на април племето трябваше да наблюдава нощем небето на изток. Ако видеха три червени звезди да политат към небето в бърза последователност, това щеше да бъде знак, че войската е пристигнала и ще слезе на суша призори. В отговор Коджак трябваше да изстрелят една зелена ракета, дадена им от Уантанабе, за да сигнализират, че всичко е наред.
Тези мерки бяха още едно доказателство за похвалната предвидливост и находчивост, която Уантанабе беше проявил от момента, в който беше видял летящите коне да минават над неговия преден пост.
Аиши Сакимото, главният оцелял член от доверения съвет на семейство Яма-Шита и роднина на убития феодал, беше подчертал, че убийците трябва да бъдат докарани завързани и оковани, но иначе ненаранени. След като бъдеха затворени в крепостта на Яма-Шита в Саракуза, те щяха да бъдат подложени поединично и заедно на най-тежките мъчения, които можеха да се измислят.
Миналият опит показваше, че търпеливо прилаган, този процес развързва езика и на най-упоритите. И преди отстраняването на този конкретен орган — но едва след като беше промушен с нажежени до червено игли — Сакимото се надяваше да открие пълната история зад разрушаването на Херън Пул. Ролята на подземните хора и на техните мютски лакеи, племето М’Кол, вече беше точно установена; онова, което беше от критическа важност, беше степента на участие — активно или пасивно — на шогуна Йоритомо То-Йота и Йеясу, който въпреки напредналата си възраст все още беше силата зад трона.
Смъртта на Хиро Яма-Шита и последвалото преразпределение на търговските лицензи на семейството беше тежък удар върху техните дългосрочни планове да изместят То-Йота и да застанат начело на Ни-Исан. Изключителните права за търговия на запад с тревните маймуни бяха дали на Яма-Шита фактическо господство в търговията с роби и само техните кораби имаха право да използват канала, който разделяше тяхното владение и свързваше Голямата река и Източното море.
Търговският монопол беше източник на силата и влиянието на фамилията, но с посмъртното обвинение в предателство, повдигнато от шогуна срещу Яма-Шита, нещата се бяха променили. Техните съседи, Ко-Ника и Се-Ико, някогашни приятели и тайни съюзници, се бяха присъединили към други силни феодали в поддръжка на обвиненията срещу тях и с готовност се възползваха от предложението на шогуна да получат равни търговски права — и като резултат от тяхното подло отмятане фамилията сега беше изправена пред перспективата да изгуби най-малко половината от доходите си.