Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Хората от екипажа, които не работеха на брега, се появиха на рейлинга на плаващия дом и наблюдаваха с безразличие как лицето на Дет-Уиш започна да става мораво. Когато Курабаши завъртя пръчката още веднъж, коженият клуп стегна шията още по-силно и очите на мюта изскочиха, езикът му провисна от устата. Медальонът се заби в долната част на бузата му.
Уантанабе се обърна към Стив и Кадилак и каза уж учудено:
— Ваш приятел, изглежда, има проблем. Талисманът, изглежда, не работи. — Той се върна към жертвата си и загледа спокойно как Курабаши продължава да затяга връзката; после, когато смъртта беше само на секунди, с махане на ръка му нареди да спре.
Сержантът бързо размота клупа; видя се грозна лилаво-червена резка. Двамата войници повлякоха падналия по лице, намиращ се в полусъзнание мют и го захвърлиха в предната част на корпуса.
Когато се върнаха и застанаха от двете страни на Уантанабе, той размаха медальона, който беше взел от Рейджинг-Бул, под носа на мютите.
— Нека това урок за всички вас! Небесните знаци на ваши богове не струват срещу силата на майсторите на желязо. Мо-Таун и този Талисман, за когото вие говори, не могат спаси вас. Бъдеще на Плейнфолк в наши ръце!
После направо се развика:
— Само ние имаме сила победим подземни хора! Ние помага на онези, кои подчинява се… кои съпротивлява се или кои иска предаде нас — убива! Съпротива глупав! Хиляди тревна маймуна умре за всеки един майстор на желязо, кой падне! — Той хвърли медальона към Рейджинг-Бул. — Пази това за ваш старейшини!
Бул хвана медальона и се поклони. Под погледите на джапите Стив и Кадилак му помогнаха да изтегли лодката във водата. Дет-Уиш все още лежеше, но беше жив и устните му вече не бяха сини. Стив ги намокри с малко вода.
— Ще се оправиш ли?
Дет-Уиш разтри гърлото си, кимна и се опита да се изправи.
Стив го спря.
— Полежи още малко. Бул ще те закара у дома. Съжалявам за това, което стана, но ти ще имаш възможност да си го върнеш не тези мръсници. Обещавам ти. — После нагази във водата и отиде при Рейджинг-Бул, който седеше на носа на лодката. Медальонът висеше на шията му. Стив целуна два пръста и ги сложи върху изписаното съобщение. — Дай го на Клиъруотър.
Бул кимна и вдигна греблото. Стив и Кадилак пренесоха Дет-Уиш в лодката, избутаха я във водата, после излязоха на брега и загледаха как тя се насочи към слънцето — блед златнооранжев диск, който ставаше все по-голям, докато се спускаше към водата.
— Мислиш ли, че ще успеят?
— Не виждам защо не — каза Кадилак. — Фактически сега, когато не са в ръцете на тоя луд, шансовете им са значително по-добри. — Той погледна през рамо и видя Уантанабе да се изкачва по трапа, следван от Курабаши и войниците. — Ще ми се да мога да кажа същото за нашите. Трябва да сме били луди, за да мислим, че можем да успеем.
Стив отговори със сух смях.
— Преди малко ти беше този, който ме уверяваше, че ще успеем. Ще го направим. Уантанабе просто се опитва да ни покаже кой командва. Може да стане малко гаден, но няма да извърши нищо драстично. Твърде много е свързан с това. Доколкото знае, ние може би сме ключова част в тази операция. Но не е сигурен. Затова е нервен. Единственото, което трябва да правим, е да избягваме да го дразним.
— И как ще постигнем това?
— Като не му казваме, нито вършим нещо, което да създава у него впечатление, че той е абсолютен глупак.
Кадилак настръхна.
— Да не искаш да кажеш, че Дет-Уиш едва не беше убит заради нещо, което казах?
— Слушай, радвам се, че един от нас каза нещо. Моят мозък просто беше изключил.
— Точно така. Като разбрах това, реших, че казаното от мен е твърде умно.
— Дори половината от него беше прекалено умно. Но не това, което каза, а начинът, по който го каза. Хайде, Кади. И двамата сме си имали работа с джапи. Знаеш какво чувстват към надменните мюти. Отсега нататък ще действаме умно и ще се правим на глупаци. Разбрахме ли се?
Кадилак въздъхна тежко.
— Щом казваш, Брикман. Последното нещо, което искам, е друг спор. Ти води, аз ще те следвам…
Като се движеше близко до източния бряг на езеро Ми-шига, грамадният кораб с колела, командван от Рюку Каваниши, се отправи на юг към Бей-танаба, последния от петте предни поста, разположени предишната година. Плъзгащите се по повърхността лъчи на изгряващото слънце превърнаха спокойната вода от лявата страна в одеяло от ковано злато, докато от дясната тъмната сянка на многоетажната надпалубна надстройка се простираше далеч към централната област на Плейнфолк — тяхната крайна цел.