Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Курабаши измъкна пръчката изпод мишницата си и я сложи зад гърба си. После, стиснал я здраво, бавно тръгна около кацата. В баните на майсторите на желязо каците бяха сложени в дупки на покрит с талпи под за лесно влизане и за да може гърбът на къпещия се да бъде изтрит от някой, коленичил отвън; тук на брега горният край на кацата беше на нивото на подмишниците на Курабаши.
— Вие изми крака… задници, тревна маймуна?
— Да, майстор на желязо! — отвърнаха те в хор.
Курабаши кимна.
— Навън! Направи отново за аз да види!
Стив и Кадилак изскочиха от кацата и започнаха да се търкат от петите до кръста под втренчения поглед на сержанта. За щастие Стив се беше погрижил да оцвети космите около срамната си част също кафяви. Той имаше много малко косми по гърдите, докато при Кадилак те образуваха тъмна сянка, която вървеше надолу от гръдната кост през пъпа до слабините. Краката му също бяха покрити с косми.
Курабаши, като всички майстори на желязо, нямаше никакви косми по тялото и освен оскъдните къси мигли нямаше никаква коса и на главата. Той ги огледа със смесица от любопитство и отвращение, след това размаха пръчката.
— Хох-кей! Обратно във вода! Измие останало тяло!
Те продължиха с гърдите, ръцете и лицата, изтъркаха си един на друг гърбовете, после започнаха да плакнат пяната от косите.
Курабаши удари силно с пръчката по ръба на кацата.
— Не! Не! Не добър! — Той бодна лентата на главата на Кадилак. — Махни това преди измие коса!
Кадилак и Стив се спогледаха угрижено.
— Изглежда, ще трябва да намерим някакво обяснение…
— Тогава най-добре измисли нещо умно. — Стив смъкна лентата си и се мушна във водата. Кадилак направи същото, след това излезе и започна да си мие косата.
Когато Стив се показа от водата, Курабаши попита:
— Тревна маймуна… защо ти вече няма бучки на лице?
Със зачервени кожи от енергичното бърсане Стив и Кадилак бяха подкарани по трапа в чисти, сухи дрехи и спряха на предната палуба на плаващия дом. След като им каза да постелят сламените си рогозки на палубата, сержант Курабаши ги остави под бдителния поглед на четирима въоръжени войници и закрачи към квартирата на Уантанабе. Десетина минути по-късно се появи главният джап. Не изглеждаше много доволен.
Следвайки примера на Кадилак, Стив падна на колене на рогозката и наведе глава, когато Уантанабе се изправи пред тях и пъхна под носовете им парцаливите превръзки за глава. Те бяха сгънати така, че пришитите камъчета да се виждат.
— Така, тревни маймуни… вие иска обясни таз измама?
Сега, когато имаше предимство във височина, той беше изоставил жабешката си поза. Старата практика на котка и мишка…
Кадилак стисна молитвено ръце и погледна косо към Стив. Очите му казваха: „Добре, умнико, искаш ли да обясниш защо сме направили това? Започвай да говориш.“
„Кучи син…“
— Не сме искали да ви измамим, майсторе на желязо! — започна Стив. — Камъните са само за, хм… за, хм…
Кадилак го избави от затруднението.
— … да прикрият нашия срам! Ние сме с кожи на Плейнфолк, но като наказание за лошия ни предишен живот Великата небесна майка не ни е дала същите тела като тези на нашите братя от племето. Откакто сме родени, нашите майки държат главите ни увити с ленти с камъни… защото нашият срам е и техен. И така започнатото от тях ние продължаваме и до днес.
„Не е лошо, Кади… не е лошо…“
Уантанабе отстъпи назад и заговори с верния си сержант. Кадилак успя да чуе по-голяма част от разговора. Главният джап се беше хванал на неговата измама, но това решение беше неохотно, повлияно от факта, че корабът с колела с всяка минута идваше по-близо.
Уантанабе подаде лентите на Курабаши. Стив и Кадилак затаиха дъх и обърнаха очи настрана, когато той ги размаха пред тях.
— Добра история. Но тя вярна е?
Кадилак се поклони още по-ниско.
— Плейнфолк говорят само истината пред майсторите на желязо. Воин, който лъже, за да спаси живота си, е без чест. Това е закон за моя народ.
Етическите кодекси за поведение бяха нещо, което майсторите на желязо можеха да разберат.
— Коджак наистина силни воини — призна Уантанабе. — Аз също знае срам, кой може дойде от нещастно обстоятелство на рождение. Това може обясни много неща.