Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Освен словесната комуникация съществуваше само една разрушителна среда — „блекджек“ — неофициална и следователно незаконна музика, тайно записвана на ленти и дискове. Понякога тя беше съпровождана от странни образи, но обикновено имаше само звук, записан на празни видеоленти. Копия от копия от копия, безброй копия отпреди хиляда години.
Не всеки имаше достъп до необходимата апаратура, но онези, които имаха, чуваха смес от дрезгави жаловити мъжки гласове за търсене, намиране, загубване, копнеж, съпроводени от диви, извисяващи се, подканящи съзвучия и ритмични удари, от които изтръпваш. Думите отразяваха мечтите, някои светли, но по-често несбъднати, на един несъвършен свят, където свободата да обичаш, да си нещо и да правиш нещо беше едновременно и благодат, и проклятие. Свят, пълен с надежда и въпреки това нямащ спасение; изгубен навеки в огньовете на Холокоста.
Никой не знаеше кой беше започнал да ги доставя или кой седи зад това сега. Стив, който винаги се беше държал настрана от тази работа, не беше питал. Слушането на блекджек беше нарушение на Първи кодекс: еднопосочен билет до стената.
Така че макар Стив да знаеше формата на всяка буква и нейния звук и да можеше да ги произнася, той всъщност никога не беше изписвал думи с нещо друго, освен с клавиатура. Сега изписваше буквите върху снега, а когато паднеше мрак — върху гладки камъни с помощта на овъглена пръчка от огъня.
За да си осигури по-траен запис на азбуката, Клиъруотър избродира буквите върху ръкавите на памучната си туника с игла и конец, купени от майсторите на желязо; тринадесет букви в два реда на ръкава на лявата ръка, останалите на ръкава на дясната. Започна да ги посочва, когато Стив ги произнасяше разбъркано, и се научи дори да казва различни думи буква по буква.
Първите думи, които искаше да напише, бяха „облачен воин“ и собственото си име. Стив се опита да обясни, че името му е Стивън Рузвелт Брикман, но тя не се интересуваше от това. Облачен воин беше неговото име на сила и тя искаше да се обръща към избрания от нея другар по душа само така.
Първото колебливо написано изречение без чужда помощ гласеше: „Клиъруотър дава на облачния воин сърцето си“. На вътрешната страна на парче кора Стив написа отговор с върха на ножа си: „Това е дар, за който винаги ще се стремя да съм достоен“. Не беше точно вълнуваща проза, но пък и Стив никога не беше писал любовно писмо.
Сега, далеч от майсторите на желязо, Стив почна да пише на малко парче кора. Беше доволен от проявената предвидливост да научи Клиъруотър на основните правила по аритметика, както и да чете и да пише, и надраска шифровано съобщение, като използва символи, които тя можеше да дешифрира.
За първи път рисуваше нещо без помощта на компютър и му достави удоволствие да го прави. Освен математическите знаци, символите не бяха взети от огромната памет с графически елементи на КЪЛЪМБЪС: бяха изцяло негово собствено творение.
Изпита странно чувство и се сети за художниците, които бе видял да рисуват като пощальон в Ни-Исан. Те рисуваха картини върху покрити с хартия екрани с четчици и гърненца с цветна вода.
Не картини, съставени от бездушни поредици театрални сцени, а създадени от тяхното собствено въображение — на гори, покрити със сняг планини и забулени в мъгла долини. Конник, преследващ диви животни с копие и лък, птици, кацнали на клони, отрупани с розов цвят, или крачещи на дълги тънки крака през обрасли с тръстика блата. Куртизанки в богато украсени кимона с бели като тебешир лица, полускрити зад слънчобрани, седнали изискано край езера с лилии, в които закръглени червени и бели риби раздвижваха водната повърхност с носовете си.
В сравнение с чудесата, които правеха те, неговите усилия бяха жалки, но сега поне знаеше, че човешките същества имат възможност да създават такива неща — независимо колко брутално може да е обществото, в което живеят. И ако майсторите на желязо можеха да го правят, защо трекерите да не могат?
След като изряза последния ред на съобщението, Стив извади малкото глинено гърне със стрито на прах тъмнокафяво багрило, което носеше, за да не става косата му руса в корените, смеси малко прах с вода и оцвети резките от ножа, за да ги направи по-лесни за четене. Доволен от постигнатия ефект, той откопира оригинала върху второ парче кора.