Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Смъртта чрез екзекуция и самоубийство на най-близките на Яма-Шита, неговите главни поддръжници и две дузини роднини, смятани за замесени в заговора, беше жесток удар. След време родът Яма-Шита щеше да се възстанови и да си отмъсти жестоко, но за момента се изискваше търпение и мълчание.
Експедицията на Морита беше съставена и изпратена в пълна тайна поради две причини: да не научи шогунът какво се крои и освен това, понеже замисленото действие беше незаконно. Ако станеше известно, то можеше да доведе до друга серия от санкции върху фамилията. Законът, наложен от шогуната То-Йота, изрично забраняваше „приключения в чужбина“. Седемнадесетте главни феодали на Ни-Исан дължаха — на теория — пълна преданост на шогуна. Техните частни армии бяха — пак на теория — негови и се предполагаше, че движенията на всички части трябва да се докладват на местния генерален консул — главния представител на централното правителство, разположен във всяко феодално владение.
Предварителното уведомление за движенията на цялата войска беше един от многото механизми, използвани от То-Йота да поддържа статуквото, и беше помогнал да се поддържа мир в продължение на повече от осемдесет години. Йоритомо, настоящият владетел на Ни-Исан, щеше да получи мъглява представа за недокладваното изпращане на петстотин въоръжени мъже на предните постове — особено след като целта на операцията беше да се съберат доказателства, които щяха да помогнат да бъде разобличен той и семейството му.
Докато минаваше през протока на Нюи-нисо, триетажният съд на Каваниши направи кратко среднощно посещение на четирите предни поста, разпръснати по краищата на полуострова, разделящ езерото У-рон от Ми-шига. Натовариха продукти и поща, написаха рапорти за постигнатото в установяване на постоянни връзки с тревните маймуни, населяващи тила, пратиха и последните въздушни съобщения от Уантанабе и вдигнаха много наздравици със саке за бъдещето. И сега, най-после, бяха на път за Бей-танаба — мястото за хвърляне на котва, от което щеше да започне нападението.
Стив и Кадилак с вълнение, смесено с безпокойство, видяха как корабът с колела се появява на хоризонта. До този момент всичко беше вървяло много по-добре, отколкото се бяха надявали. Но постигнатото с помощта на лодкарите Коджак не беше нищо в сравнение с онова, което предстоеше. Успех или провал, живот или смърт — сега всичко зависеше от онова, което щеше да се случи през следващите четиридесет и осем часа.
За известно време те щяха да бъдат официално признати членове на военната експедиция, която идваше към тях. И двамата разбираха, че един погрешен ход може да се окаже фатален, но мислите им бяха съсредоточени върху трудностите, с които щяха да се сблъскат на борда. И изобщо не им минаваше през ума, че техният план да потопят великолепния съд може да се промени ужасно още преди да са стъпили на палубата.
Глава 11
След като с помощта на далекогледа се увери, че флаговете на кораба с колела са с фамилния знак на Яма-Шита, Изо Уантанабе слезе от мостика и каза на сержанта си да подготви гореща баня и чисти дрехи на двамата водачи мюти. Ако командирът на военната експедиция или някой от подчинените му офицери желаеше да разпита тревните маймуни, те трябваше да са в представителен вид. Това означаваше да се сменят изпоцапаните, мазни „кожи за ходене“ с чисти панталони и туники и от тях да не се излъчва никаква миризма по-силна от тази на сапун.
Курабаши извика Стив и Кадилак на палубата на плаващия дом и им предаде добрата новина. Лошата беше, че не им се разрешаваше да използват банята на палубата, а трябваше да вземат една дървена каца от банята и с дадения им здрав прът да я пренесат на брега.
Каците нормално се пренасяха от четирима мъже с два пръта, но те го вдянаха в ушите по диагонал и успяха да постигнат необходимото равновесие — после едва не се изсипаха, докато я свалят от кораба.
— По дяволите! — извика задъхано Стив, след като стигнаха брега и оставиха товара на посоченото им от Курабаши място.
— Можеше да е… и по-лошо — каза Кадилак също толкова задъхан и се подпря тежко на своя край на пръта.