Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Ако намерението на Курабаши беше такова, той успя. Половин час по-късно той се появи с Уантанабе и го последва по трапа. Стив, Кадилак и двамата лодкари се поклониха, но джапите минаха покрай тях, без да им обърнат внимание, и отидоха на брега. И това продължи цяла сутрин. Сякаш четиримата изведнъж бяха станали невидими и, изглежда, нямаше начин да привлекат вниманието на джапа, без да го обидят, а това щеше да даде обратен резултат.
Времето за обедна почивка дойде и отмина и чак късно следобед, когато Стив вече все повече се безпокоеше от мисълта за още един изгубен ден, Уантанабе и сержантът благоволиха да се обърнат към тях.
Курабаши носеше кошницата за гълъби, която бяха върнали. Двете птици бяха в нея, а панделките бяха завързани за сплетената тръстика. Двамата лодкари се поклониха, когато той постави кошницата пред Рейджинг-Бул, Стив и Кадилак също.
Уантанабе се изправи и прие най-сериозното си изражение. Трудно е да внушиш авторитет на недодялани диваци, когато си принуден да ги гледаш отдолу. И изключително дразнещо. В Ни-Исан тези маймуни щяха да пълзят в краката му с носове, зарити в калта.
— Кажи на твой летописец ние скоро благодари него лично за негова помощ. Кажи него също той трябва изпрати обратно птица с послание както споразумели. — Той погледна към Стив и Кадилак, но те се бяха постарали да не реагират.
Бул и Дет-Уиш се поклониха. Когато се изправиха, медальонът от кора на Бул изскочи от кожената му дреха и очите на Уантанабе светнаха. Джапът посочи медальона, щракна с пръсти, после отвори длан. Бул го свали от врата си и му го подаде.
Уантанабе разгледа надрасканите на кората символи, провери другата страна, погледна още веднъж ръчната работа на Стив и подаде парчето кора на Курабаши. После тихо му каза нещо, което Кадилак не можа да чуе.
Главният джап отново се обърна към Рейджинг-Бул.
— Какво е значение на това?
— Това е муска за късмет — отговори Бул. — Магия. Държи лошите духове надалеч.
— Аха… ние не вижда преди. Кой даде това нещо?
— Старейшините на нашето племе. Да ни пазят през това опасно пътуване. Никой от нашето племе не е пресичал досега Голямата река.
„Браво, Бул. Продължавай…“ — помисли изтръпналият Стив.
Уантанабе изсумтя.
— Тези знаци, кои носят късмет… Тези слънца, тези очи. Какво казват те?
Лодкарят се поклони и разпери извинително ръце.
— Не мога да ти кажа, господарю. Това са небесни знаци. Само нашият летописец знае езика на Мо-Таун, Великата небесна майка.
Уантанабе прие това с кимване, но устата му показваше, че не е доволен. Той се обърна към Дет-Уиш:
— Ти също има огърлица да донесе късмет?
Вторият лодкар извади медальона от кора, но не го свали от врата си. Уантанабе го сравни с този, който държеше, после направи знак на Стив и Кадилак да излязат напред. Стив се опита да измисли убедителен отговор на въпроса, който знаеше, че ще последва, когато Уантанабе застана пред тях и протегна ръка. Колко глупаво, че не беше направил още две копия.
Кадилак дойде на помощ, докато Стив още се мъчеше да намери подходящи думи.
— Само нашите племенни братя носят магически амулети, заредени със силата на Мо-Таун, защото те трябва да пресичат Голямата река. Ние не се нуждаем от небесни знаци да ни пазят. Великата небесна майка е взела нашия живот в ръцете си.
Уантанабе наведе глава на една страна.
— Говориш добре. Коджак имат езици, хлъзгави като змиорки. — Той се обърна и избълва бърз поток от заповеди на Курабаши.
Сержантът ги предаде на подчинените си на палубата на плаващия дом и за секунди Стив и тримата мюти бяха заобиколени от осем въоръжени войници.
— Какво става, по дяволите…
— Мълчи и не мърдай! — изсъска Кадилак.
Двама войници хванаха Дет-Уиш за ръцете и го принудиха да коленичи. Други двама хванаха Рейджинг-Бул. Петият подаде на сержант Курабаши къса дървена пръчка, после посочи тримата, които стояха готови да съсекат Стив и Кадилак, ако те решат да се намесят. Курабаши отиде зад Дет-Уиш, пъхна пръчката под кожената връзка, на която беше закачен медальонът от кора, после я завъртя и усука връзката.
Огърлицата се впи в шията му и Дет-Уиш започна да се задушава.
— По-силно! — извика Уантанабе на японски.