Сборник "Войните на Амтрак"

Шарките по телата им, които бяха автентични репродукции на изпъстрените с цветни петна кожи, с каквито бяха родени повечето мюти, нямаше да се изтрият колкото и силно да ги търкат със сапун и вода; само действието на масления сок от едни смачкани розово-червени листа можеше да разруши растителните багрила. Но тъй като кожите им нямаха обичайните груби подутини като от разширени вени — третата деформация, която разграничаваше мютите от другите хора — те си бяха придали вид на хора с „бучки по главата“, за да скрият факта, че всъщност са с прави и гладки кости.

Необходимостта да приличат на своите домакини Коджак ги накара да изберат Рейджинг-Бул и Дет-Уиш измежду многото доброволци. С изключение на жилките като кора на дърво на челата си двамата лодкари бяха с гладка кожа. Израстъците на челата им — костни тумори, наследствен дефект в генетичния код на мютите — бяха покрити с ленти плат, за да изглеждат четиримата еднакви на вид.

Като дете на Федерацията Стив се къпеше ежедневно още откакто можеше да стои на краката си, но преди да отиде в Ни-Исан Кадилак никога не беше изживявал удоволствието да се изкъпе с гореща вода. Любимите на майсторите на желязо каци даваха на къпещите се много чудесни възможности и двукратните ежедневни срещи с „телячките“ бяха една от най-приятните страни от този процес. Друго голямо откритие беше освобождаващият либидото ефект на сакето — бледожълта течност, приготвена от ферментирал ориз. Топлата прегръдка на водата му върна спомена и за двете и заедно с това острото разбиране, че тялото му все още жадува за освежителна глътка алкохол. Кадилак потисна неочакваната жажда, стиснала го за гърлото. Гласът на Стив прекъсна бляновете му.

— Кади! Свали лентата на челото си и го измий, докато наоколо няма никой! — Стив обърна гръб към плаващия дом, потопи главата си и почна да я мие.

Кадилак направи същото, после завърза лентата около мократа си коса. Стив точно я завързваше, когато видя Курабаши да идва към тях, следван от две домашни прислужнички. Първата носеше чисти дрехи, втората — някакви навити сламени рогозки. Курабаши пък носеше пръчката си. Когато имаше работа със строителни работници, той обикновено я размахваше като символ на властта си. Досега не го бяха виждали да я употребява, но опасността това да стане винаги съществуваше.

Бит достатъчно като пощальон, Стив не бързаше отново да го сполети същото. Той натри сапун в косата си и тя бързо се покри с пяна.

Слугините постлаха сламените рогозки на няколко стъпки от кацата и първата жена, тайландка, постави на всяка сандали с въжени подметки и грижливо сгънати бели памучни панталони и туники. После двете жени се поклониха и заситниха към кораба. Дрехите — туники с широки ръкави и панталони с крачоли до коленете — бяха почти същите като онези, които бяха дали на Кадилак в Херън Пул.