![Завръщане на Острова на изгубените [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/9/zavrshchane-na-ostrova-na-izgubenite-bg-download.jpg)
Завръщане на Острова на изгубените [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Наследниците #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542717041
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщане на Острова на изгубените [bg]». Краткое содержание книги:
- Не че искам да разваля настроението ти, но да напомня, че все още сме под земята, в Катакомбите - каза Мал, макар и по нейното лице да бе изписано облекчение, че са на място, което прилича на реалния свят.
- Магията ли е създала всичко това? - попита Иви. - Сградите и какво ли не? Доста безумно.
Мал ритна една тухлена стена.
- Аха. И е истинско.
Джей се завъртя в кръг, вдигнал глава към небостъргачите.
- Интересно - каза той.
- Хайде, стига сте разглеждали забележителностите. Трябва да вървим -напомни Мал. - Какво пише в картата?
- Пише, че талисманът на Круела е в Къщата на ужасите - отговори Карлос след справка с картата.
- Мислех, че къщата ви се казва Адското имение - рече Иви.
- Да, и определено беше къща на ужасите - рече Карлос. - Мисля, че сме натам.
Той пое на изток.
- И как изглежда пръстенът? - попита Мал.
- Онзи с големия зелен камък, който Круела носеше едно време - отвърна Иви. -Доста е хубав, между другото. Дали Карлос ще ми го даде?
Те вървяха покрай къщи и другите сгради, чиито врати до последната бяха затворени, а завесите - спуснати. Вратата, през която бяха влезли в този свят, още зееше зад гърбовете им. През отвора Карлос видя късче пустиня и си помисли дали да побегне натам. Да се изправи пред талисман - олицетворение на майчината му жестокост, съвсем не беше сред нещата, които би направил с удоволствие.
Четиримата вървяха по средата на улицата. И този, като предишните два свята, беше съвсем пуст. Нямаше хора. Цареше тишина. Всичко бе просто фасада. Не истински град, а място, създадено от магията - дом за талисмана. Той ги поведе надясно, после свърнаха наляво, после два пъти завиха надясно и Карлос спря объркан.
- Чакайте, ето я пак вратата към пустинята - каза той. - Въртим се в кръг.
- Не е вярно - възрази Джей. - Ако се въртяхме в кръг, щяхме да завиваме само надясно. Съвсем ясно си спомням и един ляв завой.
Те тръгнаха отново, като този път завиха два пъти наляво, после надясно, после отново наляво и отново надясно. И пак се озоваха пред вратата.
- Да не сме в някакъв магически лабиринт? - почуди се Мал. - Чакайте да позная: картата няма да ни помогне.
Карлос провери - огледа картата от няколко различни ъгъла.
- Всъщност според картата къщата трябва да е точно тук, където стоим. Не съм сигурен какво става - дали пейзажът се променя, за да не отговаря на картата, или аз я разчитам грешно.
- Е, поне ни остава вратата към пустинята - посочи Джей. - Можем винаги да се върнем обратно, откъдето дойдохме... защо ме гледате така?
Карлос посочи. Вратата вече я нямаше.
- В капан сме! - извика Иви.
- Капан, който очевидно не ни позволява да намерим каквото търсим, и от който няма друг изход - каза Мал.
- Може пак да се появи. Не знам как действа магията. Да вървим - подкани ги Карлос.
- Да се въртим в кръг? - попита Джей.
- Ти имаш ли по-добра идея? - рече Мал.
- Май не - призна Джей. - Добре, давайте, и в кръг става.
- Може би ако продължим да вървим, ще видим нещо друго - предположи Карлос.
Те продължиха да вървят и да се оглеждат за къщата, но за пореден път стигнаха там, откъдето бяха тръгнали.
- Чакайте малко - каза Карлос. - Мисля, че картата не лъже. Къщата на ужасите наистина е тук.
- Но това са все нормални сгради, не имения - рече Иви. - Не виждам Адското имение.
- Талисманът не е в Адското имение, аз сбърках - обясни Карлос и посочи към един прашен прозорец точно пред очите им. Не му беше обърнал внимание, защото бе решил, че Къщата на ужасите трябва да е домът на майка му. А това беше кожарски магазин и в ъгъла имаше табела: КЪЩА НА УЖАСИТЕ. РАЗПРОДАЖБА! ДНЕС!
- Мисля, че трябва да напазарувам - заяви Карлос.
- Ами давай тогава - подкани го Джей.
- Отивам! Дай ми секунда - каза Карлос.
Но не помръдна. Не можеше.
- Хайде, човече, влез и свърши работата си. Знаеш, че можеш. Давай! - насърчи го Джей и го побутна.
Най-накрая Карлос отвори вратата и погледна през рамо.
- Вие сигурно ще можете да влезете, а? - попита с надежда.
Но разбира се, когато Мал, Иви и Джей се опитаха да го последват, не можаха.
- Ще те почакаме тук - обеща Иви.
- Късмет - пожела му Мал. - Ще ти потрябва.
- Бързо донеси пръстена. Започвам да огладнявам - рече Джей.
Карлос преглътна страха си, изпъна рамене и пристъпи вътре.
40.
Пръстенът на завистта
Къщата на ужасите изобщо не отговаряше на името си, защото, щом Карлос влезе, откри, че е елегантен магазин за кожени дрехи. Помещението беше обзаведено като луксозен салон, навсякъде висяха елегантни кожени палта. Имаше лисичи пелерини, самурени завивки, яки от норки, дълги до земята палта и поръбени с кожа оперни наметала. Елеци от бели монголски агнета, пончота от черни козли, къси палта от енотова кожа, болера с гепардова шарка и мантии от сребърна лисица.