Драконът на Арканите [bg]

Когато беше виконтеса Дьо Маликорн, нищо не ѝ липсваше: нито младост, нито красота, нито богатство, нито власт. Сега обаче беше госпожа Дьо Шантегрел, старица, клета вдовица, която, оттеглила се в манастир в предградието Сен Жак, отхвърляше умората от прекалено дългия си живот. Вече не представляваше почти нищо.

Тази сутрин излезе да се поразходи в градината, когато ѝ съобщиха, че някой е дошъл да я посети. Малко по-късно тя се срещна за първи път с елегантен благородник с руси коси, правилни черти и тревожен чар. Седнаха един до друг на каменната пейка и веднага щом останаха сами, непознатият показа истинската си същност. Госпожа Дьо Шантегрел усети приятна тръпка. Значи той, също като нея, беше дракон. Но могъщ и енергичен дракон, който не беше пленник на крехко тяло и на окаяно съществуване.

— Кой сте вие? — запита тя.

— Аз съм Благородника. По-точно би било да кажа Влюбения благородник, защото така се нарича моят аркан. Но ще се задоволим само с Благородника. Принадлежа към ложата на Алхимика от Сенките.

— Ложата на Арканите. Значи тя съществува.

— Съмнявате ли се?

— Да.

— Ще имаме достатъчно време да ви убедим, госпожо.

— Какво желаете от мен?

— Дойдох да ви предложа да се присъедините към нас, госпожо.

— Подигравате ми се.

— Съвсем не.

Тогава Благородника започна да говори, а бившата виконтеса Дьо Маликорн го слушаше, претегляше всяко изречение, всяка дума, следеше интонацията, нюансите на тембъра, опитваше се да долови някакъв знак за лъжа или за измама по лицето на събеседника си. Но Благородника знаеше как да очарова и да убеждава. Това, което ѝ предложи, я съблазни: тя можеше да стане отново такава, каквато е била, и да се присъедини към ложата на Арканите.

— Защо избрахте мен? — запита накрая старицата.

— Отдавна ви наблюдаваме, госпожо. За разлика от Черния нокът, предпочитаме да признаем значението на онова, което сте сторили и което още можете да постигнете.

— Тогава да поговорим именно за Черния нокът. Какво ще предприеме, когато разбере, че…

— Да прави каквото ще. Ложата на Арканите е свободна сама да обмисля делата си. Впрочем ние въобще не се отчитаме пред старите господари в Мадрид…

— А не виждате ли в какво съм се превърнала?

— Имаме лек за това.

Тя погледна Благородника с огромна надежда и изпълнена с амбиции.

— Наистина ли? — възкликна.

Той ѝ отвърна с нежна, изпълнена с вяра усмивка и продължи да говори.

Този път обаче госпожа Дьо Шантегрел почти не го слушаше, а се отдаде на размисъл. Тя бързо взе решение. Независимо че нямаше физически и магически сили, откакто проваленият ритуал ѝ ги отне, тя не беше изгубила интелигентността си. Не можеше да предявява каквито ѝ да било претенции към Арканите, но все пак реши да им постави едно условие.