![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Последната точка от дневния ред засягаше предстоящата поява на слънцето. Джими можеше да разчита за повече сведения единствено на изкуфелия глупак срещу себе си — един напълно некомпетентен глупак — Фам Тринли. Старчокът успя да превърне в истински спектакъл придвижването си до екрана на стената.
— Да, да — рече той, — разполагам с известен илюстративен материал. Секунда само! — Върху екрана се появиха десетина графики. Тринли се прикрепи по-здраво към подиума, върху който стоеше, и започна своята лекция. Безспорно притежаваше дарбата да приковава вниманието на слушателите си. Независимо от това обаче речта му се състоеше от вече известни факти и банални фрази.
Вин го остави да дърдори стотина секунди, после го прекъсна:
— Напомням ви, че темата на доклада е „Подготовка за Изгрева“, господин Тринли. Какво очакват от нас Новородените?
Старецът измери Езр с презрителен поглед.
— Наричайте ме боец Тринли, ако обичате, предводителю на флота. — И той го изгледа мълчаливо от глава до пети. — Много добре, да караме направо тогава. Ето тук има близо пет милиарда тона диаманти. — Върху екрана зад него затрептя червена точка, указвайки въртящите се бавно около своята ос скали — единствените свободно движещи се тела, които капитан Парк откри в тази слънчева система. Ледът и златото, изкопани на Арахна, представляваха малко по-малки купчини, струпани в дупките и по края на астероида. — В момента нашата флота е закотвена за тези скали. Та, както се опитах да обясня преди няколко секунди, Новородените искат от нас да разположим електрическите си джетове точно в центъра на астероида.
— Преди Изгрева ли? — попита Дием.
— Точно така.
— Искат да осигурим стабилността на астероида по време на Изгрева значи.
— Съвършено правилно.
Хората около масата си размениха напрегнати погледи. Осигуряване на позициите преди някое решително действие беше обичайна практика още от древността. Ако всичко се изчисли правилно, задържането на астероида в орбита щеше да изхаби незначително количество гориво. Намираха се на по-малко от милион и половина километра от Арахна, почти по средата между нея и слънцето. През настъпващите светли години ярката слънчева светлина щеше да прикрие присъствието им в орбитата на планетата. Но Новородените залагаха на едро — те вече бяха построили немалко съоръжения, включително и техния Хамърфест върху купчината скали. А сега искаха да намерят място и за джетовете, още преди да се е появило слънцето. Веднага след поредното си възраждане Изчезващата звезда щеше да излъчи от петдесет до сто сола, докато светлината й не се върне до нормалното равнище. Тия пънове бяха преценили, че двигателната сила на джетовете може да предотврати отделянето на диамантените скали от орбитата на планетата през това време. Това беше игра с огъня, но Новородените вече се разпореждаха с всичко. „Освен това тази операция щеше да позволи на Джими да излезе навън.“
— Честно казано, не мисля, че ще срещнем особени проблеми при изпълнението на тази операция. — Киви Лизолет се изправи от мястото си и се понесе към картите на Тринли, пренебрегвайки онова, което той имаше да казва. — Неведнъж съм се упражнявала, докато пътувахме насам. Майка ми искаше да стана инженер и смяташе, че стационирането в определена позиция е сред най-важните операции в една мисия.
Думите на Киви звучаха много по-зряло и отговорно от изказванията на хората преди нея. Тя за първи път беше облякла зелената униформа на Лизолет. Момичето застина за миг неподвижно пред екрана, изучавайки подробностите. Поведението й на малка дама радваше всички присъстващи.
— Боже мили, май никак не ни жалят. Тия скали са много нестабилни. Дори най-прецизните изчисления не биха могли да ни дадат точна представа за налягането вътре. А ако леките елементи започнат да се изпаряват под слънчевата светлина, тогава ще възникнат нови проблеми — тя подсвирна с уста, а усмивката й беше по детски очарователна. — Напълно е възможно да се наложи да преместим джетовете по време на Изгрева. Аз…
Фам Тринли изгледа кръвнишки момичето. Без съмнение тя току-що обезсмисли поне хиляда секунди от неговото изказване.
— Да, ще падне здрава работа. Разполагаме само със сто електрически джета, с които да задържим цялата тая купчина. Следователно през цялото време на открито при скалите трябва да има наши екипи.
— Напротив, това не е вярно. За джетовете имам предвид. Разполагахме с много по-малко от тях при Зева Бризго. Тая работа едва ли ще е по-сложна от онова, което правих там.